Сан Франциско - спорт и природа

Спокойно, на финална права сме. Остана да разкажа за активната почивка, която направих в Сан Франциско - не че до сега всичко беше особено пасивно. Един от основните проблеми, които имах, беше този с маратонките - от България тръгнах със старите си верни маратонки Nike с твърде слегнала вече подметка. Доста неудобни ми станаха, но мисля, че с каквото и да бях вървяла тези 1897384972987 километра на ден, пак щяха да ме болят ходилата. Мрън та мрън!

Разходките бяха много романтични (дори и когато бях сама) и приключенски и понякога с носталгия се сещам за тях. "Ех, сега ако си бяхме в Сан Франциско можеше да се разходим до Lands End ..."

Разходка до Twin Peaks

Често следвам максимата - "Каквото сам си направиш, цяло село не може да ти го направи". С 2 думи - изгубих се, съвсем сама и на малък терен :D Предисторията започва от там, че тогава нямах смартфон - и все още нямам! Разполагах с хартиена карта на Сан Францисцко и снимки от Google maps на фотоапарата. Другарчето ми направи маршрута - от спирката на BART (Bay Aria Rapid Transit) Glen Park Station до Twin Peaks Summit, които са две малки хълмчета едно до друго, откъдето има гледка към целия град. По пътя минах през мини каньона Diamond Heights, който се намира в един от по-богатите квартали на Сан Франциско. Аз не повярвах, че има каньон в центъра на града, защото си го представях по-голям - като Гранд Каньон например. Абе стигна ми, за да се изгубя - пътеките не бяха отбелязани добре на картата и нямаше много хора. Като добър турист в 9ч влизах в гората, където се виждаха само стари хора с кученца и имаше лагер за деца-скаути. Пропуснала съм да снимам табелите, на които пише да внимаваме за чакали.

Сан Франциско - кулинарни приключения

Алтернативно заглавие би било: "Как да станем дебели в няколко лесни стъпки". Няма лъжа, няма измама, "хапването" в Сан Франциско си беше направо наяждане. Порциите - големи и като за доволни гладници. Противно на схващането обаче, че в Америка храната е само KFC, McDonald's и Coca Cola, в Сан Франциско си беше раят на гурмето. И Гурмето (т.е. аз) си беше в рая. Като за едни видни хипстъри-богаташи с tech-startups се предлагаше много разнообразна, вкусна, елитна и не толкова евтина храна. В това число имаше и vegan, bio, organic, soy-free, gluten free, grass-fed и каквато друга подобна се сетите. И разните KFC, McDonald's, Burger King оставаха неглижирани. В хронологичен ред давам подробен отчет на приетите по време на престоя ми в Сан Франциско калории. Повечето бяха споделени - споделен гря(а)х е половин гря(а)х :) Също така бяха и проверени - другарчето се беше постарало да ми отбере най-вкусните места за ядене. Имаше и 1-2 изненади за изтънчения ни вкус.

Рак и супа от миди (Clam chowder) - от будки по крайбрежната улица

Опасността да ни нападнат гладни чайки за тоя рак беше съвсем реална. Значи и на тях им е любим. А те все пак са там от по-отдавна. Супата - Наско до последно не знаеше, че всъщност е от миди, а си мислеше за нещо ... друго. Миди, сметана, целина, картофи - не всеки стомах би го понесъл добре и имах опасения за своя. Всичко мина добре - само дето питката беше една такава жилава и станахме от онези лоши хора, които изхвърлят храна ...

Сан Франциско - сама на разходка в големия град

Както стана ясно, имах около 2 седмици за размотаване в Сан Франциско. Обикновено се случва човек да е на екскурзия за кратко и все да бърза и да не може да обиколи интересните места. Е, този път си наваксах за всички предишни екскурзии. Факторите за добро туристическо изживяване бяха на лице - свободно време, пари, добра физическа кондиция и топъл климат. Успявах да обиколя по около 1-2 забележителности на ден като гледах да не се губя, за да не пилея ценно време :) Е, случи ми се веднъж, по тъмно, покрай едно езеро :)

Първа спирка - Aquarium of the bay. 

Намира се на небезизвестния Pier 39. Естествено, много ми хареса. Имаше си всичко - малки рибки, големи рибоци, рибки и животни, които да пипнеш. 

Открих Nemo

Сан Франциско intro или как преизпълних петилетката за 3 дни

Септември и началото на октомври 2014 се оказаха странно като за мен натоварени откъм пътувания месеци. Започна се с конференция в Барселона ("скъсахме" се от бачкане там), конференция и разходка в Сан Франциско, подготвителен меден месец на Хаваите, малко в София да поизперем дрехите от предните 3 и да не ме забрави шефът :D и накрая кулминацията - истинска, автенитична шуменска сватба в Шумен! Даже Антъни Бурдейн би ми завидял, особено за последното.


Дойдох, видях, че даже се и завърнах от там, където много студенти не се завръщат. Поводът да ида в Сан Франциско беше конференцията Golden Gate Ruby Conference, а причината - да се видя с приятеля-пътешественик и да му разбъркам месечния икономичен план.

Чувството след близо 11-часов презокеански полет за мен беше като след тежко пиянство.

Животът обаче кипи и не чака и вечерта на същия ден, в който пристигнах, бях на откриващо парти на конференцията. Може да беше двудневна конференция, но имаше 3 партита :) И нали съм си и платила, жива-умряла трябваше да отида. При това даже социализирах, получих няколко покани за разходка, по-нататък и за работа. Дето се вика можеше и да се оженя, и работа да си намеря. :)

Долните 2 снимки са по пътя от вкъщито в Daly City до метрото. Отнемаше към 40 минути вървене, с надолнище и баир и двете посоки. Още на втория ден имах мускулна треска на д-то.

Тук съм на фона на моста, който води от Сан Франциско до Оукланд. Снимката е мъглява, на мен ми е замъглено, мисля, че и на зиг-заг ходех малко. Това след полет и 150-200мл пред-конферентна бира. Имаше подобен разговор:

Той: "Виждаш ли въжетата на моста?"

Аз: "Нееее, няма въжета"

Той: "Ама как, не ги ли виждаш въжетата"

Аз: "Нееее, всичко е едно цяло" :D

Не винаги си правя снимки, но когато го правя, се снимам с хора, продали стартъпите си за $50 000 000 на Ebay. 

Впечатленията ми от конференцията са, че голяма цел е набирането на кадри - за разлика от някои конференции в Европа, тук беше пълно с щандове на фирми. Следователно бяха наляли доста пари - охраниха ни и ни напоиха добре, 3 партита за 2 дни и тениски и рекламни материали колкото понесеш. Не че и билетът за конф-а беше евтин ... А и метрото беше пълно с реклами за позиции за програмисти и конференции.

Едва на третия ден видях нещо друго освен програмисти и храна. Ето го същия Оукландски мост, само че в трезвено състояние и на светло.

Следващите 5 снимки са от небезизвестния Pier 39 - с много хора, магазини, заведения и морски лъвове.

Както се вижда, не сме гладували. Имаше известен риск чайките да ни нападнат, но не се случи. Всичко беше предварително изтествано преди аз да отида в Сан Франциско. Долното е супа Clam Chowder, състояща се от миди и сметана в хлебче, много любима на индивида от горната снимка.

Изглед от шоколадовата фабрика Ghirardelli към остров Алкатраз и два диабета в чаша. Разбрах какво е Sundae - сладолед, сметана и брауни кексче. Който го е измислил, е някой болен мозък. Не мисля да го консумирам всеки ден. Срам-несрам трябва и да кажа, че тези неща ги ядохме в рамките на 1 ден. Грабих с пълни шепи от американския експириънс! Има и много баири за изкачване, ако някой не го знае - Сан Франциско, по известно като американското Велико Търново :) :)

Минахме и по ултра-мега-гига-тера известната улица Lombard, където по филмите много обичат да си правят гонки с коли. Шофирането там изглеждаше трудно наистина. Но цветенцата са много яки.

Има и китайски квартал и не само го има, ами е един от най-големите в САЩ. Сигурно някои хора си живеят там и никога не са излизали от там. Определено беше интересно за разходка - разни странни неща за ядене, сушени и глазирани меса, висящи по едни куки, евтини китайски сувенири и много китайци.

До тук беше лесното - не се налагаше да мисля как сама да се ориентирам и какво да ям :) Следващите 2 седмици трябваше да се шматкам сама в големия град и да гледам да не се губя, защото отнема ценно време за разходка. Забравих що е то работа, студ и къде въобще живея. Пожелавам го на всеки, даже и на себе си!