Покрай подкрепянето на американския туристически бизнес от наша страна остана някакво време и за плаж. За да е пълноценна почивката на остров насред океана, плажът си е цел номер 1. Имах малко нереалистична представа за плацикането в океана и хавайските плажове - представа, насадена от американското кино естествено, но въпреки това бих се връщала там много пъти.
На първата ни вечер в рая получихме демо версията - човек, подрънкващ на малка китарка на фона на залеза и на неголемите океански вълни. Романтично, а? Е, на следващата сутрин плажът го нямаше от огромните вълни и трябваше да си намерим друг. Забелязахме също, че спасителите никакви ги няма. Сериалът "Спасители на плажа" определено не са го снимали в тази част на Мауи. С това имахме едно наум при влизането по-навътре в океана, имайки предвид и нашите непрофесионални (да се чете "никакви") умения по плуване и това, че много дърпаше навътре. Имаше обаче много малки деца наоколо и явно родителите им и тях не ги беше шубе като нас. Направих си скромния извод, че на българското черноморие не е толкова лошо - я да си бяхме на плажа на Слънчев ден до Варна, няма вълни и спасители колкото искаш. Че и мама щеше да е наготвила като се приберем! Home sweet home :) За сърфистите обаче си е истински рай там. Оставих овладяването на това умение за следващия път, да имам стимул да се върна пак!
Но да се върнем към "суровата" хавайска действителност. Безспорно предимство е това, че е въздухът и водата са топли през целия ден и го няма моментът на зъзнене при влизане във водата. Е, влажничко е ама се свиква. Имаше хора, щъкащи напред-назад от 7ч сутринта, тъй като часовата разлика със западното крайбрежие е 3 часа - тоест ако си свикнал да ставаш в 9ч сутринта, на Хаваите си на крак в 6ч :) Яко, направо може да ходиш да се цопваш. На второ четене това не е толкова добра идея - обяснение в следващата точка.
3. Флора и фауна
Научих някой полезни правила за оцеляване и се радвам, че не ги изпробвах на практика. Най-важните от тях бяха свързани с безопасност срещу акули - например да не влизаме във водата рано сутрин и късно вечер, защото тогава им е активното време от денонощието. Друго съществено правило, което може да се пренесе като житейски принцип - да влизаш във водата в група с други хора, за да може шансът акулата да нападне точно теб да е по-малък. И това съвсем сериозно! Особено ако плуваш по-бързо от останалите.
На долната снимка съм екипирана подобаващо с шнорхел, маска и плавници. Имаше "сухи" тренировки в басейна предната вечер - там беше много лесно! Забелязва се, че тук съм съвсем на брега. По-далеч не успях да стигна с тази екипировка :D
Добре, че бяха разни добри хора да ни светнат, че с плавниците се ходи странично. Един човек ни даде малкото си бордче (като това долу на снимката) да се пробваме във водата. За непросветените - лежиш си на него във водата, плуваш си и то не потъва. Това беше разковничето!!! Оказа се, че в нашия хотел има такива за общо ползване. Йей :) Денят на бедния студент беше спасен отново!
Хипер-гига-мега важната част от фаунта на острова и то в непосредствена близост до нашия хотел бяха костенурките! Не нинджите, едни дори по-яки. Под по-яки имам предвид огромни, гигантски, доста по-големи от нас. Плуваха си съвсем айляшко във водата, на няколко метра от брега. При първата ни среща аз се разпищях, много адреналин много нещо. Костенурката не ме отрази, мина под мен (аз бях с борд) и си продължи. Дълбочината на водата на този плаж (на долната снимка) беше не повече от 1.5м и дъното беше коралов риф с рибки. Така, че гледаш да не стъпваш и да не пипаш :) Само се отпускаш на борда и с маската наблюдаваш щарените рибки, гледаш да не се удариш в някой камък и да не се сблъскаш с някоя костенурка. Хехе, последното няма как да стане щото те могат да плуват, за разлика от нас и са по-маневрени. Когато разказах за това на родителите ми, татко попита - "А защо не ги снимахте?" Ех, тати е напред с технологиите - ами нямахме камера Go-Pro. Задължително ще поправим тази грешка за следващия път.
И какво се оказа - най-уникалното изживяване на острова всъщност беше безплатно и под носа ни. Разбира се, предлагаха се и такива платени екскурзии за гмуркане на места, където има костанурки и рифове. Прочетохме за тях, че поради големия туристически поток животинките се плашат и крият.
Професионалният гмуркач винаги съчетава в един цвят банския, обувките и борда си:
4. Залезите
Наваксах си с гледането на залези за миналото и за бъдещето. Не бих отказала да живея на място, където мога да ги гледам такива всяка вечер. Това в следващия живот като стана сърф-инструкторка. До тогава залез на декстопа :)
4. Ядене, пиене ... и тия трите неща
Много е изказано за американската храна и начин на хранене - на Мауи видяхме много повече от този начин, отколкото в Сан Франциско. Разлика имаше и в цената - в сравнение със Сан Франциско беше по-евтино. Отбелязахме някои доста добри кулинарни попадения, както и малко не толкова добри. Важното е, че гладните студенти оцеляха в тези сурови условия!
Хората на диета или сух режим да не гледат долните снимки.
Коктейли Май-Тай - задължителни са за о. Мауи, защото се правят със сок от ананас. Както вече споменах в този
пост, подходихме с недоверие към алкохолните и вкусови качества на американските коктейли. Барманът в
Cool Cat Cafe ни опроверга, в резултат на което се качихме на подводница завидно почерпени в жегата. Искам да кажа, че коктейлите бяха супер и не накъртващо сладки, както ги правят в България.
Ананасово вино - друга форма на съчетание на ананас и алкохол. Татко обеща на село засаждането на плантация с ананас и добив на ананасово вино. Чакам си ги вече :) А с това вино се сдобихме в края на разходката до Хана от една винарна на края на света. Беше единственото, което си купихме и си заслужаваше. Макар че каквото и да бях пила на тераска, с полу-изглед към океана (все пак бяхме на втора линия, но между хотелите от първа линия се виждаше плажът) би ми харесало много.
Бургери - отново в
Cool Cat Cafe, за да пробваме най-добрите бургери за еди-коя-си година. Няма да показвам снимките "след", защото се чувствах като бременна хлебарка на плаж. Гарнитурата - ананасче, разбира се.
Такос и палачинки - повече за това как заслужихме яденето им може да прочетете в
тук. Отляво надясно - такос с омлет, салца и гуакамоле, чайче някакво и палачинки, гарнирани с кокосово сладко и - о - ананас! Беше си гурме ядене след спускането ни от вулкана Халеакала. Мястото беше лавандулова ферма с каравана, в която правеха закуски за изгладнели екстремни туристи като нас.
И за финал едно
традиционно хавайско ястие - някой от всичките екскурзоводи ни препоръча заведение, където обичат да похапват местните, тоест автентична хавайска кухня. А вие виждали ли сте как изглеждат повечето хавайци? Доста от тези, които видях, бяха с много наднормено тегло. За това не се сетихме като прекосявахме в жегата целия град, тръгвайки от летището, за да стигнем до заветното заведение. Пърженото пиле и риба + ориз не бяха съвсем по нашия изтънчен гурме вкус. После чакахме с нетърпение да се приберем в Сан Франциско и да хапнем от Soup Company.
И за финал една хавайска сватба - защото човек и добре да живее, накрая се жени. Пък било то и в камерен състав, за да му излезе по-евтино.
Ще се върнем на о. Мауи, то е ясно! До тогава имаме още много места да посетим и да изкараме много пари, за да ги посетим :)
