Saturday, January 14, 2017

Едно безкрайно лято с безкрайни плажове на о.Крит


За втория си меден месец избрахме о.Крит. Е, друг приятел го избра и бяхме с още 6 човека в къщата от долните снимки. Значи не беше точно меден месец, а по-скоро десетдневен детски лагер, при това доста елитен. Срещу нескромна сума пари хазяинът Стаматис ни преотстъпи тази къща в Kolymbari, Crete. За последващи наематели да се знае, че затоплянето на джакузито не беше включено в цената. 30 евро отгоре на ден, за да стане топло от 24 на заветните 27 градуса :) Поизкъпахме се за кратко ама май не ги платихме тези евра и дотам с джакузита-макузита и ман'кенки. Басейнът и той добре изглежда на снимка, но си беше хладен в края на септември.





Остров Крит ни посрещна с ей такова време:


Времето клонеше по към ракиено, отколкото към плажно. Това беше гледката от къщата - в съседство имахме фабриката за зехтин Terra Creta, а на горната снимка са маслинови дръвчета. Яко, а?



Ден 1 - Разходка до град Rethymno. Там се отдадохме на кулирана оргия.


Някои от нас бориха охлюви:


Други бориха трънче в пръста:



На места имаше струпвания на древногръцки котки ...


... и младобългарски мъже


Сигурно се чудеха дали и как да вземат някое гюле за спомен, за да го сложат в нечия чужда раница. В Rethymno има голяма крепост и до колкото си спомням входът за нея не беше скъп. Само че и вътре не беше кой знае колко реставрирано и вълнуващо. Все пак, хубавата гледка към града компенсираше за останалото нищо.






Двамата младобългарски исполини с поредната си играчка:


Ден 2 - лекото стопляне на времето отпразнувахме с плаване с корабче до плажа и лагуната Balos. Колкото и пъти да мръзна на корабче няма да се науча, че трябва да си нося по-дебели дрехи и обувки против вятър. Аз въобще не знаех къде отиваме, а тази разходка с корабче всъщност беше цял ден. Позасмях се на хората, тръгнали с планинарски обувки и якета ветровки. После ... не ми беше толкова смешно. Оказа се, че стигнахме до крепост на малкия остров Gramvousa. Стигането на върха и беше сравнимо с планинско катерене. Видях сметката на новите си плажни сандалки и все пак не се пречуках. Гледката си заслужаваше усилията, морето изглеждаше синьо-зелено и бързахме да слезем пак долу, за да имаме време и за шнорхелинг :)












За шнорхелинга бяхме доста по-подготвени, отколкото за вятъра на корабчето или за планинското катерене до крепостта. И нека шнорхелинг лагерът започне! Признавам си, беше ми много много студено - както във водата, така и на плажа. Западната част на остров Крит по традиция е доста ветровита, но ние оцелихме още по-ветровито време. Установих, че на студ във водата издържам много по-малко отколкото приятелите ми мъже и се чудя от пола ли е, от килограмите ли е или аз просто съм си кекава. И все пак - кеф - лагуна - рибки - кеф !












Ден 3 - плажовете Stefanou и Maherida - защото разходката с корабчето от предния ден не беше достатъчно екстремна.

За плажа Stefanou каквото и да се каже ще е малко, особено за пътя до там. Серпентини, пропасти и когато стигнеш виждаш, че плажът всъщност е долу. Wat? Ами сега? Нямаше много хора, които да ни опътят, затова част от нас поеха по единия път. Ние останахме за снимки, разтоварихме ненужния плажен багаж и поехме по другата пътека, защото един човек ни насочи натам. Направихме поредното планинско спускане със сандали, че и хавлии имахме този път. Оказа се, че нашата пътека е по-лесната като само най-накрая имаше място за спускане по скали, катерейки се с ръце по тях. Ще си кажете, че много мрънкам, но всъщност беше уникално як плаж. Жалко, че морето беше доста бурно. Изключително красив залив със светло синя искряща вода, красива гледка и скали, от които хората скачаха във водата. Този ден там не ставаше за шнорхелинг, но и с вълни е забавно. По обясними причини на този плаж нямаше възрастни хора и деца.






Това цялото планинско-плажно изживяване с елементи на екстремен алппинизъм беше само до обяд! Следобяд направихме пауза в гръцка таверна и се отправихме към следващия плаж.

Плажът Maherida се оказа първият ни неекстремен и лесен за достигане плаж на остров Крит. Избрахме го заради звездичките му в сайта с плажовете на Крит. Surprise, surprise - оказа се нудистки плаж или nude-friendly, както пише в Интернет. Сега като търсих как точно се казва видях, че е и популярен сред гейовете. Бяхме там почти привечер, водата беше много спокойна и си шнорхелирахме на воля.





Ден 4 - заложихме на класиката сред плажовете на остров Крит - плажът Elafonissi. Имаше за всекиго по нещо - чадъри, заведения (едното заведение даже се държи от българи), лагуна, камъни във водата и рибки, оранжев пясък и заградена част, която е някакъв природен парк - гнездят птички там. Аз естествено прекарах голяма част от времето във водата, шнорхелирахме в група и се запознахме с всички рибки по няколко пъти. Сещам се, че изгорях малко, защото играхме и на плажен тенис.









Време за плаж == време за сън


Ден - изгубих-им-бройката - плажът Falassarna 


Както и Elafonissi, и на Falassarna имаше комерсиални забавления за всеки - ядене, пиене, заведение с музика, чадъри и шезлонги, плитка вода и фин пясък. Какво повече да искаш - каквото си нямаш, най-често. Затова с половинката и още един приятел отидохме да си търсим камъни, по които да има рибки. Открихме и нудисти, защото стигнахме до по-закътаните места от плажа. От долните снимки не става много ясно, че ходим да мръзнем и да плуваме на по-дълбоките води, ама като го правиш нямаш време да снимаш. Снимките ги правим чак като се изморим и вече имаме отпечатък от водната маска на лицето :)



Класическо вършене на работа - работници, които вършат мръсната работата и мениджъри, които да дават акъл.


Възползвахме се и от удобствата на цивилизацията - яденето на заведение.


Като видни буржоа, тръгнали да харчат пари, си взехме от типичните фрапета. Па̀ри кат' шума.


Ден - еди-кой-си, може би най-якия - преходче в Samaria Gorge

Ако преди време някой ми беше казал, че ще отида на остров с безкрайни плажове и ще искам да правя планински преход, щях да му се изсмея. Имахме лек проблем в плана за връщане от там, за който открихме вечерта преди да правим прехода. Влизаш в парка от едно място, излизаш от друго, където се качваш на кораб и корабът пристига на трето място. Ако си с организирана екскурзия от третото място вече те връщат където ти трябва на теб. Ако си с кола обаче, както беше нашият случай, трябваше да намерим начин да се върнем от третото до първото място, където щяхме да оставим колата. Видяхме, че има 2-3 таксита, които извършват тази услуга, да те прекарат през тези 30тина километра. Естествено, бяхме закъснели да го планираме по този начин. Все пак не се отказахме да ходим. За да сме баш ентусиасти, решихме да направим прехода двоен - да стигнем не съвсем до края на парка и после да се върнем по същия път обратно към колата. Речено - сторено.


Свежа утрин, снимки, ентусиазъм, кафенца. Имаше някаква символична такса за влизане в парка. Вътре има тоалетни, вода и пейки - доста цивилизовано място. Аз се притеснявах колко тежък ще е маршрутът, но се оказа приятен. Имаше разни хора с дрехи и обувки като за разходка в града, дори със сандали, така че моите приятеснения бяха излишни. 



Гордо позирам с планинските ми бели маратонки и професионалната ми планинска блузка, пазеща от слънчеви изгаряния.




Освен магаренце, което представлява линейката за бърза помощ вътре в парка, имаше и козички. Бяха дружелюбни и любопитни или пък по-скоро гладни.








Стигнахме до заветното място от снимките и картичките за Samaria Gorge, където скалите се сближават. Целият преход от входа до там, където излиза на морето, е към 12-13км. Ние направихме около 10км, като един от нас беше крайно любопитен и реши да избърза още напред, за да види повече. Беше вече към 14-14:30ч и решихме да обърнем, за да не вземат да затворят парка и да останем вътре и да настане световният апокалипсис и да дойдат зомбитата.


И докато на 10тия километър основният ми проблем беше как да си изям сандвича без да ме изядат мен осите, на 15тия километър вече взе да ми омръзва. Всъщност беше много приятно, нямаше хора в насрещната посока, защото толкова късно през деня никой не прави прехода. Към края ми дойде вдъхновение и да потичам по баира, за да стигна по-бързо :D Някакси учудващо ме заболя и гърба, не знам от къде ми дойде :D Излязохме в 17:30-18ч и чаят и кексчето в заведението на входа ми се сториха страшно вкусни. Happy end :)


Ден за разходка в Chania и шнорхелинг разходка с корабче.

Въобще нямам спомен какво друго имаше в Chania, освен туристически улички с магазини за сувенири, таверни и крайбрежни зведения. Главната ни мисия беше да се разходим с корабче и TripAdvisor ни препоръча екскурзиите на капитан Ник. Те бяха по-специални от останалите екскурзии, тъй като самият капитан се гмурка и вади разни неща от дъното като октоподи например. Заведе ни и на едно малко островче, около което си шнорхелирахме. Оказа се, че шннорхелирането в група не е чак толкова забавно. Капитан Ник раздаде плавници на хората от корабчето и се започна едно мятане и пляскане във водата, лудница ама в лошия смисъл. В крайна сметка на неговия "шнорхелинг тур" постоянно ме пръскаха с вода, замъглиха ми се очилата, беше на дълбокото и нищо не виждах от многото хора около мен. Направо се фрустрирах :D Отказах се да следвам групата и се прибрах на корабчето и видях, че и половинът е направил същото. Магията около организираното шнорхелиране беше свалена :)

Обикаляхме сума ти време около някакъв остров, който не е населен с хора, защото е природен парк и на него са пренесли диви кози, за да ги защитят. През цялото време се оглеждахме за тези кози и никъде не ги видяхме. А предния ден на Samaria Gorge даже ги и хранихме.



Ден за плаж - закътаният плаж с големите камъни. 

Този плаж го посетихме в два поредния дни, толкова беше добър. А и заради това, че ни беше наблизо. От любимите ми плажове - с камъни и рибки и един голям камък като платформа във водата. Тук вече избухнахме в плажуването и шнорхелирането и видяхме full-sized октопод, а не като малкото бебе октоподче, което капитан Ник беше извадил от водата предния ден.







Видях една жена да лежи на камъните и си казах, че сигурно има някаква тайна и трябва и аз да пробвам. Съвсем малко болеше, но беше като масаж с топли камъни. 10/10 бих го правила редовни :)



Залезът на този плаж беше толкова як, че сега като гледам снимките и направо пускам сълза, че не съм пак там.

No comments:

Post a Comment