Thursday, September 18, 2014

Сан Франциско intro или как преизпълних петилетката за 3 дни

Септември и началото на октомври 2014 се оказаха странно като за мен натоварени откъм пътувания месеци. Започна се с конференция в Барселона ("скъсахме" се от бачкане там), конференция и разходка в Сан Франциско, подготвителен меден месец на Хаваите, малко в София да поизперем дрехите от предните 3 и да не ме забрави шефът :D и накрая кулминацията - истинска, автенитична шуменска сватба в Шумен! Даже Антъни Бурдейн би ми завидял, особено за последното.


Дойдох, видях, че даже се и завърнах от там, където много студенти не се завръщат. Поводът да ида в Сан Франциско беше конференцията Golden Gate Ruby Conference, а причината - да се видя с приятеля-пътешественик и да му разбъркам месечния икономичен план.

Чувството след близо 11-часов презокеански полет за мен беше като след тежко пиянство.
Животът обаче кипи и не чака и вечерта на същия ден, в който пристигнах, бях на откриващо парти на конференцията. Може да беше двудневна конференция, но имаше 3 партита :) И нали съм си и платила, жива-умряла трябваше да отида. При това даже социализирах, получих няколко покани за разходка, по-нататък и за работа. Дето се вика можеше и да се оженя, и работа да си намеря. :)

Долните 2 снимки са по пътя от вкъщито в Daly City до метрото. Отнемаше към 40 минути вървене, с надолнище и баир и двете посоки. Още на втория ден имах мускулна треска на д-то.





Тук съм на фона на моста, който води от Сан Франциско до Оукланд. Снимката е мъглява, на мен ми е замъглено, мисля, че и на зиг-заг ходех малко. Това след полет и 150-200мл пред-конферентна бира. Имаше подобен разговор:
Той: "Виждаш ли въжетата на моста?"
Аз: "Нееее, няма въжета"
Той: "Ама как, не ги ли виждаш въжетата"
Аз: "Нееее, всичко е едно цяло" :D





Не винаги си правя снимки, но когато го правя, се снимам с хора, продали стартъпите си за $50 000 000 на Ebay. 


Впечатленията ми от конференцията са, че голяма цел е набирането на кадри - за разлика от някои конференции в Европа, тук беше пълно с щандове на фирми. Следователно бяха наляли доста пари - охраниха ни и ни напоиха добре, 3 партита за 2 дни и тениски и рекламни материали колкото понесеш. Не че и билетът за конф-а беше евтин ... А и метрото беше пълно с реклами за позиции за програмисти и конференции.

Едва на третия ден видях нещо друго освен програмисти и храна. Ето го същия Оукландски мост, само че в трезвено състояние и на светло.


Следващите 5 снимки са от небезизвестния Pier 39 - с много хора, магазини, заведения и морски лъвове.








Както се вижда, не сме гладували. Имаше известен риск чайките да ни нападнат, но не се случи. Всичко беше предварително изтествано преди аз да отида в Сан Франциско. Долното е супа Clam Chowder, състояща се от миди и сметана в хлебче, много любима на индивида от горната снимка.


Изглед от шоколадовата фабрика Ghirardelli към остров Алкатраз и два диабета в чаша. Разбрах какво е Sundae - сладолед, сметана и брауни кексче. Който го е измислил, е някой болен мозък. Не мисля да го консумирам всеки ден. Срам-несрам трябва и да кажа, че тези неща ги ядохме в рамките на 1 ден. Грабих с пълни шепи от американския експириънс! Има и много баири за изкачване, ако някой не го знае - Сан Франциско, по известно като американското Велико Търново :) :)


Минахме и по ултра-мега-гига-тера известната улица Lombard, където по филмите много обичат да си правят гонки с коли. Шофирането там изглеждаше трудно наистина. Но цветенцата са много яки.


Има и китайски квартал и не само го има, ами е един от най-големите в САЩ. Сигурно някои хора си живеят там и никога не са излизали от там. Определено беше интересно за разходка - разни странни неща за ядене, сушени и глазирани меса, висящи по едни куки, евтини китайски сувенири и много китайци.



До тук беше лесното - не се налагаше да мисля как сама да се ориентирам и какво да ям :) Следващите 2 седмици трябваше да се шматкам сама в големия град и да гледам да не се губя, защото отнема ценно време за разходка. Забравих що е то работа, студ и къде въобще живея. Пожелавам го на всеки, даже и на себе си! 

No comments:

Post a Comment