Плаж, ядене, пиене и айляк на о. Мауи, Хаваи

Покрай подкрепянето на американския туристически бизнес от наша страна остана някакво време и за плаж. За да е пълноценна почивката на остров насред океана, плажът си е цел номер 1. Имах малко нереалистична представа за плацикането в океана и хавайските плажове - представа, насадена от американското кино естествено, но въпреки това бих се връщала там много пъти.

1. Вълни и спасители

На първата ни вечер в рая получихме демо версията - човек, подрънкващ на малка китарка на фона на залеза и на неголемите океански вълни. Романтично, а? Е, на следващата сутрин плажът го нямаше от огромните вълни и трябваше да си намерим друг. Забелязахме също, че спасителите никакви ги няма. Сериалът "Спасители на плажа" определено не са го снимали в тази част на Мауи. С това имахме едно наум при влизането по-навътре в океана, имайки предвид и нашите непрофесионални (да се чете "никакви") умения по плуване и това, че много дърпаше навътре. Имаше обаче много малки деца наоколо и явно родителите им и тях не ги беше шубе като нас. Направих си скромния извод, че на българското черноморие не е толкова лошо - я да си бяхме на плажа на Слънчев ден до Варна, няма вълни и спасители колкото искаш. Че и мама щеше да е наготвила като се приберем! Home sweet home :) За сърфистите обаче си е истински рай там. Оставих овладяването на това умение за следващия път, да имам стимул да се върна пак!

        2. Климат

Но да се върнем към "суровата" хавайска действителност. Безспорно предимство е това, че е въздухът и водата са топли през целия ден и го няма моментът на зъзнене при влизане във водата. Е, влажничко е ама се свиква. Имаше хора, щъкащи напред-назад от 7ч сутринта, тъй като часовата разлика със западното крайбрежие е 3 часа - тоест ако си свикнал да ставаш в 9ч сутринта, на Хаваите си на крак в 6ч :) Яко, направо може да ходиш да се цопваш. На второ четене това не е толкова добра идея - обяснение в следващата точка.

        3. Флора и фауна

Научих някой полезни правила за оцеляване и се радвам, че не ги изпробвах на практика. Най-важните от тях бяха свързани с безопасност срещу акули - например да не влизаме във водата рано сутрин и късно вечер, защото тогава им е активното време от денонощието. Друго съществено правило, което може да се пренесе като житейски принцип - да влизаш във водата в група с други хора, за да може шансът акулата да нападне точно теб да е по-малък. И това съвсем сериозно! Особено ако плуваш по-бързо от останалите.

На долната снимка съм екипирана подобаващо с шнорхел, маска и плавници. Имаше "сухи" тренировки в басейна предната вечер - там беше много лесно! Забелязва се, че тук съм съвсем на брега. По-далеч не успях да стигна с тази екипировка :D

Добре, че бяха разни добри хора да ни светнат, че с плавниците се ходи странично. Един човек ни даде малкото си бордче (като това долу на снимката) да се пробваме във водата. За непросветените - лежиш си на него във водата, плуваш си и то не потъва. Това беше разковничето!!! Оказа се, че в нашия хотел има такива за общо ползване. Йей :) Денят на бедния студент беше спасен отново!
    
Хипер-гига-мега важната част от фаунта на острова и то в непосредствена близост до нашия хотел бяха костенурките! Не нинджите, едни дори по-яки. Под по-яки имам предвид огромни, гигантски, доста по-големи от нас. Плуваха си съвсем айляшко във водата, на няколко метра от брега. При първата ни среща аз се разпищях, много адреналин много нещо. Костенурката не ме отрази, мина под мен (аз бях с борд) и си продължи. Дълбочината на водата на този плаж (на долната снимка) беше не повече от 1.5м и дъното беше коралов риф с рибки. Така, че гледаш да не стъпваш и да не пипаш :) Само се отпускаш на борда и с маската наблюдаваш щарените рибки, гледаш да не се удариш в някой камък и да не се сблъскаш с някоя костенурка. Хехе, последното няма как да стане щото те могат да плуват, за разлика от нас и са по-маневрени. Когато разказах за това на родителите ми, татко попита - "А защо не ги снимахте?" Ех, тати е напред с технологиите - ами нямахме камера Go-Pro. Задължително ще поправим тази грешка за следващия път.

И какво се оказа - най-уникалното изживяване на острова всъщност беше безплатно и под носа ни. Разбира се, предлагаха се и такива платени екскурзии за гмуркане на места, където има костанурки и рифове. Прочетохме за тях, че поради големия туристически поток животинките се плашат и крият.

Професионалният гмуркач винаги съчетава в един цвят банския, обувките и борда си:

        4. Залезите

Наваксах си с гледането на залези за миналото и за бъдещето. Не бих отказала да живея на място, където мога да ги гледам такива всяка вечер. Това в следващия живот като стана сърф-инструкторка. До тогава залез на декстопа :)

         4. Ядене, пиене ... и тия трите неща

Много е изказано за американската храна и начин на хранене - на Мауи видяхме много повече от този начин, отколкото в Сан Франциско. Разлика имаше и в цената - в сравнение със Сан Франциско беше по-евтино. Отбелязахме някои доста добри кулинарни попадения, както и малко не толкова добри. Важното е, че гладните студенти оцеляха в тези сурови условия!

Хората на диета или сух режим да не гледат долните снимки.

Коктейли Май-Тай - задължителни са за о. Мауи, защото се правят със сок от ананас. Както вече споменах в този пост, подходихме с недоверие към алкохолните и вкусови качества на американските коктейли. Барманът в Cool Cat Cafe ни опроверга, в резултат на което се качихме на подводница завидно почерпени в жегата. Искам да кажа, че коктейлите бяха супер и не накъртващо сладки, както ги правят в България.

Ананасово вино - друга форма на съчетание на ананас и алкохол. Татко обеща на село засаждането на плантация с ананас и добив на ананасово вино. Чакам си ги вече :) А с това вино се сдобихме в края на разходката до Хана от една винарна на края на света. Беше единственото, което си купихме и си заслужаваше. Макар че каквото и да бях пила на тераска, с полу-изглед към океана (все пак бяхме на втора линия, но между хотелите от първа линия се виждаше плажът) би ми харесало много.

Бургери - отново в Cool Cat Cafe, за да пробваме най-добрите бургери за еди-коя-си година. Няма да показвам снимките "след", защото се чувствах като бременна хлебарка на плаж. Гарнитурата - ананасче, разбира се.

Такос и палачинки - повече за това как заслужихме яденето им може да прочетете в тук. Отляво надясно - такос с омлет, салца и гуакамоле, чайче някакво и палачинки, гарнирани с кокосово сладко и - о - ананас! Беше си гурме ядене след спускането ни от вулкана Халеакала. Мястото беше лавандулова ферма с каравана, в която правеха закуски за изгладнели екстремни туристи като нас.

И за финал едно традиционно хавайско ястие - някой от всичките екскурзоводи ни препоръча заведение, където обичат да похапват местните, тоест автентична хавайска кухня. А вие виждали ли сте как изглеждат повечето хавайци? Доста от тези, които видях, бяха с много наднормено тегло. За това не се сетихме като прекосявахме в жегата целия град, тръгвайки от летището, за да стигнем до заветното заведение. Пърженото пиле и риба + ориз не бяха съвсем по нашия изтънчен гурме вкус. После чакахме с нетърпение да се приберем в Сан Франциско и да хапнем от Soup Company.

 

И за финал една хавайска сватба - защото човек и добре да живее, накрая се жени. Пък било то и в камерен състав, за да му излезе по-евтино.

Ще се върнем на о. Мауи, то е ясно! До тогава имаме още много места да посетим и да изкараме много пари, за да ги посетим :)

Екскурзии на о. Мауи, Хаваи - Вулканът Халеакала

Ще си кажете вие - айляк голям, почивка на Хаваите. Да ама почти :) Ако някога сте си мислили, че ранното ставане не е за вас, пробвайте да станете в 1ч през нощта, за да ходите на екскурзия. При нас последва традиционния въпрос "Защо все на нас ...".

Следващата и последна голяма екскурзия, която направихме на остров Мауи и в която имаше елементи на екстремност, беше посещение на вулкана Haleakala. За да го видим в пълния му блясък се спряхме на услугата с гледане изгрева от върха и спускане надолу с планински колелета. Екстремните умения, които човек трябва да притежава са - да може да управлява колело по надолнище и да натиска спирачка, да може да стане в 1ч през нощта и да може да се раздели с поредните 100тина долара на човек.

Тук е моментът да поясня, че тръгването беше в 2ч през нощта и изкачването нагоре беше с автобусче, да не си помислите, че пеш сме ходили. Достатъчно далеч е и като те возят - към 2-3 часа по завои нагоре. Както на всички други атракции в щатите, а и не само, и тук имаше много много народ. Измежду всичкия народ мисля, че не видях Сам и Фродо на път за Мордор, защото тоя вулкан е застинал. И поради тази причина освен, че не можеш да унищожаваш пръстени в него, е и малко скучен. Все пак се радвам, че не им изригва на хората и че живея на място, където няма действащи вулкани :D

Камъни ...

Екскурзии на о. Мауи, Хаваи - Пътят до Хана

Голяма част от петдневния ни престой на остров Мауи бяха екскурзиите. Планирането им беше около 2 дни предварително и тъй като нямахме кола под наем бяха организирани и платени. Бяхме си ги избирали старателно в продължение на няколко месеца. Както често става, като отидеш на място е по-лесно :) Накрая останахме с усещането, че сме могли да видим и още неща, но предполагам това е нормално. Кара те да си мислиш, че някой ден пак ще се върнеш на същото място да дообиколиш :) Направихме добър избор и покрихме основните и най-интересни дестинации. Е, за следващия път като имам повече пари, например от игра на покер или продажба на бъбрек, ще изпробвам летенето с хеликоптер над действащия вулкан на големия остров Хаваи. Само $500 и ще получа съкратена екскурзия като на Фродо и Сам до Мордор. През 2014 малко след като бяхме на Мауи вулканът Kīlauea на големия остров изригна. Кофти за хората, притежаващи къщи наблизо :(

И така първата и най-голяма ни екскурзия беше Пътят до Хана. Препоръчвам я, направо от сега запазвайте места за лятната си отпуска там. Денят започна рано, в 7ч ни взеха от хотела с автобус с гигантски прозорци. Основната част от екскурзията е обиколка на целия остров с автобус, така че видимостта на прозорците е от ключово значение. В цената беше включена и закуска - типичната въглехидратна бомба, включваща разни кексчета типичните американски бейгъли - звучат много яко, само дето са си обикновен хляб с дупка по средата. Хареса ми, да не останете с погрешно впечатление.

В автобуса имаше напитки като тази - снимах я, защото беше чат-пат натурална (но мноооого сладка, както повечето им неща на американците) и заради името Алоха. За етимологията му и как да използваме правилно този хавайски термин - в следващите постове.

Хаваи - наръчник за оцеляване на бедния студент

Все някога сте чували, че мечтите се сбъдват, трябва да продължаваме да мечтаем, Вселената ще чуе желанията ни и такива неща :) Моята версия на това цялото е, че трябва да работиш за осъществяването им - тоест да си работиш, за да събереш финанси, с които да правиш така мечтаните неща.

Едва ли като малка съм си представяла, че ще отида на Хаваите - това райско място на другия край на света, възпято в десетки милиони американски филми. Поредица от щастливи събития, първото от които моето рождение :D, доведе до това аз, студентка по това време, да боря акули и жадни за бакшиш туроператори по хавайските плажове. По-нататък ще дам няколко правила от моя опит за успешно финансово и физическо оцеляване в тази дива джунгла :D

Първото правило на бедния студент, отправил се натам, гласи : "За да ти стигнат парите на Хаваи, е добре да идваш от някое по-скъпо място, където си претръпнал да мяташ пачките. Най-добре би било да си поработил там, където стандартът е още по-висок.". Речено-сторено. Начална точка на пътуването беше Сан Франциско, където другият беден студент от двойката ни беше заработил няколко надници с пот на челото. Избрахме остров Мауи от Хавайските острови за почивката, похвалиха ни го като спокойно място за семейни двойки - идеално за студентско-пенсионерския ни манталитет. Зарадвах се и че сме възможно на най-близкото място до Хаваи. Е да, ама полетът все пак беше 5 часа :) Какво ли мрънкам, то София-Варна е повече.

Бяхме резервирали студио в Napili Sunset Beachfront Resort в местността Napili, в северозападната част на о. Мауи. Избрахме го, защото четохме, че наблизо има 1-2 хубави плажа и беше само на втора линия от океана! Цената също беше приемлива. Не мина и без традиционното обикаляне в жегата с 10килограмови раници из околията в търсене на хранителен магазин наблизо, тъй като имахме 1-2 часа до възможността да се настаним. Тук е моментът да спомена, че всеки американец е свикнал да си взема кола под наем и с нея да движи, да пазарува от големите и евтини вериги, които са надалеч от курортите. Разбира се ние, в качеството си на студенти и чужденци, решихме да не рискуваме с някое ожулване на колата под наем и проваляне на почивката. По-нататък бяхме свидетели на леко ПТП с rent-a-car. Следващия път ще пробваме с наемането на скутерчета, но до тогава трябва да се научим да караме такива.

Това е студиото, снимано от всичките му страни. То си е притежание на частни лица, които го отдават под наем през останалото време от годината. Хубавото е, че имаше всякаква посуда в кухнята - необходимо условие за оцеляването на гладния хавайски турист!

Забелязвате ли дъгата? Не случайно я възпяват в популярната песничка Somewhere over the rainbow. Постоянно имаше дъги на острова. А на плажа по залез имаше човек с малка китарка, който нещо си подрънкваше :) За мен това беше романтика на съвсем ново ниво.

На следващата сутрин имахме нетолкова амбициозния план да се разходим до близкия голям град Lahaina и да се повозим на някакво корабче. В едно паркче в града се намира ей това голямо дърво, чийто вид не запомних. Или самото дърво е паркът? Под него се събираха всякакви арт хора, които да продават арт неща на арт цени. Очите ми изкапаха по арт козметиката ... Нищо, в България се утеших с двойни дози такава.

В задължителния ни To-do лист фигурираше пиене на коктейли Май Тай. Препоръча ни ги млада,ненавършила 21 години американка, която тайно си пийвала такива коктейли на почивка с техните. За нас нямаше тръпка да сме извън закона, само дето непременно навсякъде трябваше да си нося личната паспорта. Денят беше планиран - запазихме си място за разходка в подводница и отидохме да отметнем задачата с пиенето. Е, както се вижда, това е снимката "преди". Снимката "след" я няма, защото замотахме погледи и крака, подценявайки алкохолното съдържание в питиетата на американците. Да пиеш супер коктейли с много алкохол на горещ и влажен климат не е лесно! Неволите на туриста ...

Тръпнехме в очакване за разходката с подводница, тъй като и двамата не се бяхме возили на такова чудо. С корабче ни закараха навътре в морето до една платформа, където се качихме на подводницата. Дестинацията беше един изкуствено потопен кораб, на същото място, където преди имало потънал кораб. Целта е там да се заселят рибки и да има мини коралов риф. Надявахме се да видим акули, но цъ - те все пак излизат привечер. Не може веднъж да се надяваш да видиш акули, пък после като плуваш да се надяваш да ги няма - лицемерно е. По-нататък ще споделя за полезните съвети, които научих, за избягване на близка среща с акули. Преживяването с подводницата не беше екстремно, имаше малки деца и направо си беше лежерно - съвсем като за американци. Цената не ни се стори лежерна - малко над 100 долара на човек. После установихме, че каквото и да правим на острова все струва по 100 долара ...

И една кесадия за финал - награда за изгладнелия след алкохолните преживявания и тежкото плаване с подводница, обеднял с 200+ долара студент. Планирахме следващите 100+ доларови екскурзии на острова и вече бяхме много по-спокойни.