Каквото беше - беше, добре си поживях, но стана време да стане отрудена домакиня. Чао-чао еманципация, здравей ракия и салата! Сега ще трябва да искам разрешение като излизам някъде и като харча пари за кремчета и здравословни прахчета. Сетих се, че още нямам готварска престилка и ролки за къдрене (може би защото косата ми е къдрава така или иначе), но ще се постарая да си купя. И ако още не сте се отказали от бракуването, може да прочетете долната ненапудрена история за сватби, организации и още нещо ...
SPOILER ALERT - ако знаете какво е "хортензия" може би този блог пост не е за вас и вие сте твърде advanced в тайните на дзен-а, фън-шуй-то и естетиката като цяло.
Един прекрасен не-помня-дали-беше-слънчев ден получих годежния си пръстен на работа, в коридора, от доставчик от FedEx. Даже бях забравила, че с шефа имаме работна среща и "Ало, шефе, абе аз може ли да не идвам, че чакам една пратка тука" :D. Станахме експерти в меренето на пръст с шублер, така че ако имате въпроси може да питате. Не тичайте да купувате пръстен от кварталния магазин!
Естествено, романтичната реалност продължи с известно количество звънене на обредния дом и търсене на достатъчно голямо място във Варна, което да побере наш'те големи амбиции. Изборът на дата беше продиктуван от горните два фактора, така че нямаше някаква криптична нумерологична символика в датата. Sry, karma! Търсенето беше края на февруари - началото на март месец, а сватбата - юли. Времето ни стигна добре. Само наред с горните неща се оказа, че DJ-ят и фотографът са много важни хора, които са много заети и е хубаво за тях да се помисли от рано. Ние помислихме от малко късно и DJ-ят беше към третият ни вариант. Оказа се доста добър!
Проблем #1 - булчинска рокля. По метода на пълното изчерпване реших да обиколя всички софийски магазини за рокли, за да знам какво се предлага, цени и да си намеря най-хубавата за мен рокля. Да ама ... почти всички модели, които облякох, ми бяха големи и вървяха с обещанието, че ще ми ги преправят. Не се харесах в популярната визия "булка за пазара в Димитровград", а и вниманието, което ми обръщаха в магазините клонеше към 0. За сравнение с булките от горния тип с по-добър загар от моя, които вървяха с цяла свита придворни и на които се обръщаше завидно внимание. Накрая мама дойде в София и купихме 2 рокли :) Цялата сага трая към 3 дена :D
Проблем #2 - торта. Поради многото гости тортата вместо сладка, излизаше солена. Освен високата цена качеството на предлаганите торти също не ми се видя добро. Не исках да казват "Ей ква гадна торта ядохме на тая сватбата". Приятелят ми Пацо, когато разбра, че трябва да отделим половин бон за това, каза, че не иска торта и да вземем някакви бишкоти да почерпим. В крайна сметка Галя от Галата ни спаси и торатата хем беше на добра цена, хем и на вкус и визия беше хубава.
Проблем #3 - прическа. Никога не ми е вървяло особено с разкрасителните процедури (сигурно защото съм си твърде красива по принцип). Ходих на пробна прическа, не стана това, което си представях, ама колкото толкова. По-лошото беше, че бяха забравили за моя час на деня на сватбата. Когато се обадих предишния ден да напомня на себе си ми казаха да отида вместо в 8:30, както се бяхме разбрали, в 9:30. Чисто и просто бяха записали друга булка на мое място и на момента ми идеше да и скоча, когато започнеше да казва на финала кое кичурче трябвало да се дооправи. Започнаха с моята прическа и грим в 10:30 и приключиха в 12:30, а аз бях планирала да съм на празничния си адрес в 11ч. Добре, че графикът беше достатъчно хлабав и това закъснение се отрази лошо само на моето настроение. На музикантите при младоженеца също им се е отразило, тъй като трябвало да свирят едно и също доста време. Влязох във входа тичайки по-бързо от вятъра :D , а тези, които трябваше да ме крадат/купуват/вземат се бяха вече събрали там. Признавам, човек не трябва да се ядосва за глупости, но аз това добро умение не го владея. Не изпратих снимки на фризьорския салон, за да не си правят реклама с моята прекрасна неземно красива особа. Прическата всъщност се оказа хубава и много издръжлива, гримът ставаше и след петото препотяване лесно се оттървах от него.
Всичко останало си беше супер, купон, танци, даже се и оженихме. Много добро попадение от наша страна беше многото свободно време следобяда, което си бяхме оставили за снимки. Имахме време и за тортички и кафенца :) А не като обикновените изтормозени и бързащи младоженци. Това, че не правихме църковен брак, също помогна да поайлячим.
Накрая завършихме в заведение на плажа, с боси крачета и пясък. Романтика 101. На следващия ден се радвах, че най-после имам кухненски робот (подаръкът ни от кумовете). Той, халката и младоженецът са ми любимите неща, които ми останаха от сватбата :D
А на самата сватба ей тия меденки:
Те бяха нашият фън-шуй-дзен принос към красотата на сватбата и бяха подаръците за гостите. На вкус бяха още по-хубави, отколкото наглед.
Както казва Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече", затова и аз хвърлях букета 2 пъти. Единия път в дългосрочен, другия път за по-краткосрочен план.
Айде отивам да готвя, да пусна пералня и прахосмукачка, че после трябва да простирам, да сипя ракия на мъжО и да направя салата.
SPOILER ALERT - ако знаете какво е "хортензия" може би този блог пост не е за вас и вие сте твърде advanced в тайните на дзен-а, фън-шуй-то и естетиката като цяло.
Един прекрасен не-помня-дали-беше-слънчев ден получих годежния си пръстен на работа, в коридора, от доставчик от FedEx. Даже бях забравила, че с шефа имаме работна среща и "Ало, шефе, абе аз може ли да не идвам, че чакам една пратка тука" :D. Станахме експерти в меренето на пръст с шублер, така че ако имате въпроси може да питате. Не тичайте да купувате пръстен от кварталния магазин!
Естествено, романтичната реалност продължи с известно количество звънене на обредния дом и търсене на достатъчно голямо място във Варна, което да побере наш'те големи амбиции. Изборът на дата беше продиктуван от горните два фактора, така че нямаше някаква криптична нумерологична символика в датата. Sry, karma! Търсенето беше края на февруари - началото на март месец, а сватбата - юли. Времето ни стигна добре. Само наред с горните неща се оказа, че DJ-ят и фотографът са много важни хора, които са много заети и е хубаво за тях да се помисли от рано. Ние помислихме от малко късно и DJ-ят беше към третият ни вариант. Оказа се доста добър!
Проблем #1 - булчинска рокля. По метода на пълното изчерпване реших да обиколя всички софийски магазини за рокли, за да знам какво се предлага, цени и да си намеря най-хубавата за мен рокля. Да ама ... почти всички модели, които облякох, ми бяха големи и вървяха с обещанието, че ще ми ги преправят. Не се харесах в популярната визия "булка за пазара в Димитровград", а и вниманието, което ми обръщаха в магазините клонеше към 0. За сравнение с булките от горния тип с по-добър загар от моя, които вървяха с цяла свита придворни и на които се обръщаше завидно внимание. Накрая мама дойде в София и купихме 2 рокли :) Цялата сага трая към 3 дена :D
Проблем #2 - торта. Поради многото гости тортата вместо сладка, излизаше солена. Освен високата цена качеството на предлаганите торти също не ми се видя добро. Не исках да казват "Ей ква гадна торта ядохме на тая сватбата". Приятелят ми Пацо, когато разбра, че трябва да отделим половин бон за това, каза, че не иска торта и да вземем някакви бишкоти да почерпим. В крайна сметка Галя от Галата ни спаси и торатата хем беше на добра цена, хем и на вкус и визия беше хубава.
Проблем #3 - прическа. Никога не ми е вървяло особено с разкрасителните процедури (сигурно защото съм си твърде красива по принцип). Ходих на пробна прическа, не стана това, което си представях, ама колкото толкова. По-лошото беше, че бяха забравили за моя час на деня на сватбата. Когато се обадих предишния ден да напомня на себе си ми казаха да отида вместо в 8:30, както се бяхме разбрали, в 9:30. Чисто и просто бяха записали друга булка на мое място и на момента ми идеше да и скоча, когато започнеше да казва на финала кое кичурче трябвало да се дооправи. Започнаха с моята прическа и грим в 10:30 и приключиха в 12:30, а аз бях планирала да съм на празничния си адрес в 11ч. Добре, че графикът беше достатъчно хлабав и това закъснение се отрази лошо само на моето настроение. На музикантите при младоженеца също им се е отразило, тъй като трябвало да свирят едно и също доста време. Влязох във входа тичайки по-бързо от вятъра :D , а тези, които трябваше да ме крадат/купуват/вземат се бяха вече събрали там. Признавам, човек не трябва да се ядосва за глупости, но аз това добро умение не го владея. Не изпратих снимки на фризьорския салон, за да не си правят реклама с моята прекрасна неземно красива особа. Прическата всъщност се оказа хубава и много издръжлива, гримът ставаше и след петото препотяване лесно се оттървах от него.
Всичко останало си беше супер, купон, танци, даже се и оженихме. Много добро попадение от наша страна беше многото свободно време следобяда, което си бяхме оставили за снимки. Имахме време и за тортички и кафенца :) А не като обикновените изтормозени и бързащи младоженци. Това, че не правихме църковен брак, също помогна да поайлячим.
Накрая завършихме в заведение на плажа, с боси крачета и пясък. Романтика 101. На следващия ден се радвах, че най-после имам кухненски робот (подаръкът ни от кумовете). Той, халката и младоженецът са ми любимите неща, които ми останаха от сватбата :D
А на самата сватба ей тия меденки:
Те бяха нашият фън-шуй-дзен принос към красотата на сватбата и бяха подаръците за гостите. На вкус бяха още по-хубави, отколкото наглед.
Както казва Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече", затова и аз хвърлях букета 2 пъти. Единия път в дългосрочен, другия път за по-краткосрочен план.
Айде отивам да готвя, да пусна пералня и прахосмукачка, че после трябва да простирам, да сипя ракия на мъжО и да направя салата.
No comments:
Post a Comment