Алтернативно заглавие би било: "Как да станем дебели в няколко лесни стъпки". Няма лъжа, няма измама, "хапването" в Сан Франциско си беше направо наяждане. Порциите - големи и като за доволни гладници. Противно на схващането обаче, че в Америка храната е само KFC, McDonald's и Coca Cola, в Сан Франциско си беше раят на гурмето. И Гурмето (т.е. аз) си беше в рая. Като за едни видни хипстъри-богаташи с tech-startups се предлагаше много разнообразна, вкусна, елитна и не толкова евтина храна. В това число имаше и vegan, bio, organic, soy-free, gluten free, grass-fed и каквато друга подобна се сетите. И разните KFC, McDonald's, Burger King оставаха неглижирани. В хронологичен ред давам подробен отчет на приетите по време на престоя ми в Сан Франциско калории. Повечето бяха споделени - споделен гря(а)х е половин гря(а)х :) Също така бяха и проверени - другарчето се беше постарало да ми отбере най-вкусните места за ядене. Имаше и 1-2 изненади за изтънчения ни вкус.
Рак и супа от миди (Clam chowder) - от будки по крайбрежната улица
Опасността да ни нападнат гладни чайки за тоя рак беше съвсем реална. Значи и на тях им е любим. А те все пак са там от по-отдавна. Супата - Наско до последно не знаеше, че всъщност е от миди, а си мислеше за нещо ... друго. Миди, сметана, целина, картофи - не всеки стомах би го понесъл добре и имах опасения за своя. Всичко мина добре - само дето питката беше една такава жилава и станахме от онези лоши хора, които изхвърлят храна ...
Sundae и ултра шоколадов шейк в шоколадовата фабрика Ghirardelli
Харесвам брауни, но когато е в комбинацията със сладолед и сметана ми идва малко ... сладко. Някакси в България или нещата не са толкова сладки, или просто не съм яла (скоро) такива.
Добре, че поне водата беше без пари, че ако бяхме в България щяхме да фалираме само от купуването на малки бутилчици вода в заведение.
Free-style вариация на суши - много вкусно и шарено
На едно място продаваха 3 вида азиатска храна - индийска, японска и тайландска. Там наемите са много скъпи, за това повечето заведения са много малки и продават предимно за вкъщи.
Chipotle Mexican Grill - най-посещаваното от мен място за ядене за престоя ми
На снимката е бурито в паница със зелена салатка вместо питка. Ей това беше най-често яденото от мен, когато бях сама. Пак е заведение за бързо хранене, но ти слагат в бурито (в питка, подобна на палачинка), в такос (по-малко бурито) или пък в чиния разни нещица по желание - боб, ориз, месо по избор, печени на скара зеленчуци, доматена салца, настърган кашкавал, заквасена сметана и гуакамоле. Последното им беше страшно вкусно - не бих могла сама вкъщи да си направя толкова добро гуакомоле. Ядох това при всеки възможен случай.
Thirsty Bear Brewery - друг фаворит на кулинарните удоволствия
За съжаление отидохме само веднъж, хем заведението и адаш ми се падаше :) Както казах, в Сан Франциско си беше елитно от всякъде - включително и бирата им. Повечето заведения си произвеждаха бирата сами. Затова още на първата вечер се отрязах с 200мл бира ... В "Жадната мечка" можеше да си поръчаш дегустация на всичките им видове бири, което направих и аз. Бяха интересни на вкус, някои леки, едната от по-тъмните имаше вкус на кафе, а друга тъмна си беше откровено казано много гадна. Иначе тук дойдохме най-вече заради бургерите - ядох истински grass-fed burger, може и био да е бил :D С карамелизиран лук, както си му е редът :) Цената и тя му беше както си му е редът - $15 единия бургер. Нахранихме мечката (Мецката) и утолихме жаждата.
Fancy изглеждащо кафене в квартала, близък до Twin Peaks
След разходка в малко пущинак, загубване и успешно завръщане се почерпих с капучино и тиквен мъфин по случай оцеляването си.
Операция Shaking Crab - скариди ли искаше - на ти сега скариди
Ето това беше "непровереното" заведение - аз държах да ям някаква морска храна, примерно скариди. А Shaking Crab явно е верига, която я имаше и в Daly City - тамошното ни вкъщи. Гледахме да изпробваме различни национални кухни - тази май беше японска, ама не съм много сигурна. Аз естествено се нагласих с хубава рокличка. Вътре хората се бяха "нагласили" с ей такива найлони - найлон на масата за покривка, найлонова престилка, найлонови ръкавици, сервират ти яденето в найлон и чинийките са еднократни. Преди да си поръчаме се посмяхме на хората, че са с найлонови ръкавици - като в някой horror филм. Като ни донесоха поръчката - ей тогава стана мазалото. В голямата торба имаше скариди, миди, 2 кочана царевица, малко картофи и наденица. Gourmet, брат! Всичко това плуваше в някакъв сос, който сами си избрахме. При оперирането на скаридите и мидите се омазваш брутално и пръскаш навсякъде. Наминах и покрай кухнята, на път за тоалетната. Гледах да не се заглеждам много-много. Накрая ти дават близалка :) Понатежа ни на стомасите и вече година и няколко месеца по-късно още не са ми се прияждали скариди! Тогава се помолихме дружно нищо да не ни се случи, тъй като май след 2 дена пътувахме към Хаваите ... Оцеляхме, да не се притеснявате.
Deep dish pizza в Daly City
Понятието за Deep Dish Pizza ми беше непознато до тогава - блат с високи стени, в който е напълнена много плънка. Също може да се разглежда като манджа, сложена в тесто. Въпросното заведение го бяха открили когато бях там и беше чистичко и новичко - нещо не толкова типично за американските заведения за хранене. Не беше на самообслужване, а си имаше сервитьорки, което го издигна още повече в моите очи. Като прибавим и хубавия истински автентичен сайдер, който предлагаха, ми стана едно от любимите и го посетихме цели 2 пъти. На цена беше нещо сходно с гореспоменатата Жадна Мечка.
Супа Miso Ramen - японският супен фаворит
Представлява супа с мизо бульон (мисля, че се прави от соева паста), нудли (оризови спагети), телешки месца, гъби, сварено яйце, спанак и зелен лук. Има си цял фестивал на Miso Ramen супата, а също и клипче от поредицата Хитлер научава за ..., така че си е голяма работа. Дълго време след като се прибра от Сан Франциско, Наско продължава да казва "Ех, как бих хапнал сега една мизо рамен супа".
И като за финал една от манджите на хазяйката-китайка - морска краставица, оставена във вода известно време, колкото да се размирише страшно много. После явно правеше с нея ... нещо си. Bon apetit!
No comments:
Post a Comment