Моята невероятна спортна история и малък пътеводител на галактическия новак-фитнесаджия

Скоро ще станат 4 години, откакто тренирам редовно. Няма да поствам снимки на моите плочки, теракот, фаянс, латекс, паркет или гранитогрес, защото нямам спортни парцалки от по 60+ лева парчето, с които да се показвам. Няма да има и снимки преди и след освен ако в близко време не взема много Нацепин. Понеже разни хора от време на време ме питат както точно правя, как го правя и как успявам да се мотивирам, по-долу ще споделя всички тези неща. Постът има за цел и да се похваля с наличното си домашно фитнес оборудване :)

Началото

Всичко започна веднъж, когато моят добър приятел чичо Тони ми прати клипче на една изкусителна мадама с големи бомби, която подскачаше и се мяташе върху един покрив. Той каза, че са труднички, а на мен ми се стори като някоя черна нинджа. Казах си "Аз тея работи никога няма да мога да ги направя"

Изкарах един семестър в Германия по програмата Еразъм, където колективните тренировки в един голям салон бяха голям хит. Всички бяха учудващо корави, особено по-пълните и по-старите :D Аз се имах за що-годе фит - под ръководството на една руса крещяща германка, която спокойно можеше да обучи някоя германска армия, гледах да не скатавам, а ме беше и страх, и срам едновременно.

Сан Франциско - спорт и природа

Спокойно, на финална права сме. Остана да разкажа за активната почивка, която направих в Сан Франциско - не че до сега всичко беше особено пасивно. Един от основните проблеми, които имах, беше този с маратонките - от България тръгнах със старите си верни маратонки Nike с твърде слегнала вече подметка. Доста неудобни ми станаха, но мисля, че с каквото и да бях вървяла тези 1897384972987 километра на ден, пак щяха да ме болят ходилата. Мрън та мрън!

Разходките бяха много романтични (дори и когато бях сама) и приключенски и понякога с носталгия се сещам за тях. "Ех, сега ако си бяхме в Сан Франциско можеше да се разходим до Lands End ..."

Разходка до Twin Peaks

Често следвам максимата - "Каквото сам си направиш, цяло село не може да ти го направи". С 2 думи - изгубих се, съвсем сама и на малък терен :D Предисторията започва от там, че тогава нямах смартфон - и все още нямам! Разполагах с хартиена карта на Сан Францисцко и снимки от Google maps на фотоапарата. Другарчето ми направи маршрута - от спирката на BART (Bay Aria Rapid Transit) Glen Park Station до Twin Peaks Summit, които са две малки хълмчета едно до друго, откъдето има гледка към целия град. По пътя минах през мини каньона Diamond Heights, който се намира в един от по-богатите квартали на Сан Франциско. Аз не повярвах, че има каньон в центъра на града, защото си го представях по-голям - като Гранд Каньон например. Абе стигна ми, за да се изгубя - пътеките не бяха отбелязани добре на картата и нямаше много хора. Като добър турист в 9ч влизах в гората, където се виждаха само стари хора с кученца и имаше лагер за деца-скаути. Пропуснала съм да снимам табелите, на които пише да внимаваме за чакали.