Сан Франциско - спорт и природа

Спокойно, на финална права сме. Остана да разкажа за активната почивка, която направих в Сан Франциско - не че до сега всичко беше особено пасивно. Един от основните проблеми, които имах, беше този с маратонките - от България тръгнах със старите си верни маратонки Nike с твърде слегнала вече подметка. Доста неудобни ми станаха, но мисля, че с каквото и да бях вървяла тези 1897384972987 километра на ден, пак щяха да ме болят ходилата. Мрън та мрън!

Разходките бяха много романтични (дори и когато бях сама) и приключенски и понякога с носталгия се сещам за тях. "Ех, сега ако си бяхме в Сан Франциско можеше да се разходим до Lands End ..."

Разходка до Twin Peaks

Често следвам максимата - "Каквото сам си направиш, цяло село не може да ти го направи". С 2 думи - изгубих се, съвсем сама и на малък терен :D Предисторията започва от там, че тогава нямах смартфон - и все още нямам! Разполагах с хартиена карта на Сан Францисцко и снимки от Google maps на фотоапарата. Другарчето ми направи маршрута - от спирката на BART (Bay Aria Rapid Transit) Glen Park Station до Twin Peaks Summit, които са две малки хълмчета едно до друго, откъдето има гледка към целия град. По пътя минах през мини каньона Diamond Heights, който се намира в един от по-богатите квартали на Сан Франциско. Аз не повярвах, че има каньон в центъра на града, защото си го представях по-голям - като Гранд Каньон например. Абе стигна ми, за да се изгубя - пътеките не бяха отбелязани добре на картата и нямаше много хора. Като добър турист в 9ч влизах в гората, където се виждаха само стари хора с кученца и имаше лагер за деца-скаути. Пропуснала съм да снимам табелите, на които пише да внимаваме за чакали.

Тази катерица беше огромна, сигурно е яла много fast food :D Или просто е друг сорт. За щастие, не съм от хората, които ходят да пипат животните. Когато се върнах в България разбрах, че в опит да я храни, колежката я е ухапала катерица и после цял месец инжекции ...

Отне ми някой друг час да стигна до тук. Още повече, че местните, които срещах в каньона не бяха и чували за еко пътека, която да води до Twin Peaks. В крайна сметка минах покрай едни новостроящи се къщи и работниците ме изгледаха странно. Гледката обаче си заслужаваше! Както често ми се случи докато бях там - имах късмет да няма мъгла. Ако имаше мъгла и облаци, нищо нямаше да успея да видя.

Зоопаркът в Сан Францисцко

Голям фен съм на зоопарковете и имам неутолимо желание да посетя зоопарка на всяко ново място, където отивам. Сигурно отчасти се дължи на недотолкова приятната Софийска Зоологическа градина с бетона навсякъде и окаяните животни. Тук беше приятно - делничен ден, нямаше навалица, тук-там мечки гризли и гушкащи се коали.

Разходка до Lands End

"Lands End" или "Накрая на света" представлява място със скали, надвиснали над морето. По пътя към него минахме през много приятно паркче. Накрая стигнахме до площадките, откъдето се вижда Golden Gate Bridge в далечината. Има места, където може да се слезе до океана, вълните бяха доста големички. Цялата разходка ни отне към ... цял ден. Супер якото място за разходка, трябва и в София да направят такова!

Най-после - Golden Gate Bridge и каране на велосипеди

Взехме велосипеди под наем за и газ по крайбрежието и през моста, за който толкова много бях мрънкала на другарчето - "Ама ти видя ли го оня мост, дето все го показват по филмите?"
Поизпотихме се на няколко баирчета, но след моста имаше огромно надолнище. Отсреща беше друг град, от който трябваше да хванем ферибот за наобратно. Както винаги бързахме, защото в 18ч трябваше да сме на място за нощна разходка до Алкатраз.

Алкатраз - дълго планиране за едното ходене в затвора

Няколко месеца предварително другарчето беше резервирало билети за вечерна разходка до Алкатраз - остров, съвсем близо до Сан Франциско със затвор, който отдавна вече не функционира като такъв. Всичко там са музеи за туристи, защото поддръжката му като затвор е струвала скъпо и не е било изгодно. Направихме вечерният тур, защото ни бяха казали, че е по-въздействащо. Човек може да се почувства малко депресиран там. Но пък имаше хубава нощна гледка към Сан Франциско и о, заря!
На по-долните снимки може да се види менюто в затворническия им стол. Или пък е било само закуската? Изглежда доста доволно меню - зърнени закуски, варено жито, бъркани яйца, мляко, плодове, препечен хляб, масло ... Никак не е зле, като за затворници. И моето студентско меню ако беше такова :D Само дето имаше места, откъде да обгазят затворническия стол ако стане "авария".

Околностите на Daly City - "Аз ако живеех там колко мацки щях да съм свалил", мисъл на приятел американец

Мястото за разходка с изглед към океана беше на десетина минути от там, където живеехме в Daly City. За да се стигне до самия океан вече трябваше да се опрашиш по едни пътеки ... маратонките и белите ми дрехи не одобриха много. Хванахме дългия път, срещнахме хора с кончета, разни пустинни цветенца и кактусчета.

Golden Gate Park

Същият парк, където е California Academy of Sciences. Само че този път отидох просто да се полюбувам на птичките, пчеличките, езерцата и липсата на хора в делничен ден. Както не веднъж и там се изгубих и повъртях в кръг. То ако не се изгубя на някое място все едно не съм била там - няма да съм го разгледала добре.

Музеят на Walt Disney в парка Presidio

Музеят на Walt Disney се намира близо до Golden Gate Bridge, в един от богаташките квартали. Той е музей за самият живот на човека Walt Disney, а не просто някакво увеселение от сорта на парк с играчки и дегизирани като герои хора. На мен ми беше интересно, но на някое малко дете едва ли. На втората снимка са първите рисунки на Мики Маус - особено много ме впечатлиха. На последната снимка са плановете му за Walt Disney World във Флорида. А къде бяха спортът и природата на тази разходка? Музеят се намира в парка Presidio - бивша военна база, сега един от най-скъпите квартали. Спортът се състоя във вървене пеша около 7км към центъра - някакси реших, че е близо ...

И за финал една типична и особено богата украса за Helloween. Конят със сигурност издаваше някакви страшни звуци и беше впечатляващо, направо плашещо. На една от съседните къщи имаше Смъртта в човешки ръст, облечена с черно наметало - аха да тръгне и да те подгони. Гледахме да минем по-бързо от там ...