Ще си кажете вие - айляк голям, почивка на Хаваите. Да ама почти :) Ако някога сте си мислили, че ранното ставане не е за вас, пробвайте да станете в 1ч през нощта, за да ходите на екскурзия. При нас последва традиционния въпрос "Защо все на нас ...".
Следващата и последна голяма екскурзия, която направихме на остров Мауи и в която имаше елементи на екстремност, беше посещение на вулкана Haleakala. За да го видим в пълния му блясък се спряхме на услугата с гледане изгрева от върха и спускане надолу с планински колелета. Екстремните умения, които човек трябва да притежава са - да може да управлява колело по надолнище и да натиска спирачка, да може да стане в 1ч през нощта и да може да се раздели с поредните 100тина долара на човек.
Тук е моментът да поясня, че тръгването беше в 2ч през нощта и изкачването нагоре беше с автобусче, да не си помислите, че пеш сме ходили. Достатъчно далеч е и като те возят - към 2-3 часа по завои нагоре. Както на всички други атракции в щатите, а и не само, и тук имаше много много народ. Измежду всичкия народ мисля, че не видях Сам и Фродо на път за Мордор, защото тоя вулкан е застинал. И поради тази причина освен, че не можеш да унищожаваш пръстени в него, е и малко скучен. Все пак се радвам, че не им изригва на хората и че живея на място, където няма действащи вулкани :D
Камъни ...
Дочакахме го най-накрая!
Беше едва 6ч сутринта, но имах чувството, че вече е средата на деня. Направиха ни надълго и нашироко инструктаж за безопасност - типично по американски. Тествахме велосипедите - в началото ми беше малко странно и залитах, защото не съм карала толкова тежко колело. И започна истинския айляк - движехме се в колона в едната лента на пътя, като отпред и отзад ни ескортираха организаторите. Излишно е да споменавам, че пътят беше идеално асфалтиран :) От време на време се налагаше да се свием и да караме отстрани на пътя, когато минаваха коли в нашата лента. Имахме кратка спирка за снимки с предварително изрежисирани пози.
По едно време се зарадвахме, че има малко баир, по който можем да покараме с повечко зор. Но не, трябваше да слезем от велосипедите и да тикаме, защото екскурзията е предназначена за всякакви хора, даже такива, които не са особено fit или са на повечко годинки (все пак на остров Мауи ходят доста пенсионери).
Една от най-запомнящите се части от разходката беше хапването, разбира се. Явно мястото е редовна спирка, а и по пътя няма много други места за ядене. Беше малка (до колкото видях) лавандулова ферма със заведение. Кухнята му обаче беше просто един фургон отзад на това помещение. Аз нямаше да забележа този факт, защото блеех по ултра био органик излъчването на мястото.
Продаваха се разни благинки от лавандула, на неприемливи за мен цени. Добре, че не приритах за нещо - хем в България са по-евтини, хем и мястото в куфара беше кът.
За сметка на традиционния хейт към скъпи стоки, трябва да изкажа възхищението си към хапването. У-ни-кал-но!!!! Такос с омлет, авокадо, доматки и чипс + чай + палачинки с ананас отстрани и най-божественото сладко, което съм яла - от кокоси. Не помня дали там продаваха от това сладко или просто ни се стори много скъпо, но после никъде не го намерихме и съжалявахме. Изтървахме шанса да се свиним с него и в България.
По обяд пристигнахме до някакъв плаж, който беше крайната ни точка. Вече бяхме завидно потни и вмирисани, облечени доста като за жега и недоспали.
Следващата и последна голяма екскурзия, която направихме на остров Мауи и в която имаше елементи на екстремност, беше посещение на вулкана Haleakala. За да го видим в пълния му блясък се спряхме на услугата с гледане изгрева от върха и спускане надолу с планински колелета. Екстремните умения, които човек трябва да притежава са - да може да управлява колело по надолнище и да натиска спирачка, да може да стане в 1ч през нощта и да може да се раздели с поредните 100тина долара на човек.
Тук е моментът да поясня, че тръгването беше в 2ч през нощта и изкачването нагоре беше с автобусче, да не си помислите, че пеш сме ходили. Достатъчно далеч е и като те возят - към 2-3 часа по завои нагоре. Както на всички други атракции в щатите, а и не само, и тук имаше много много народ. Измежду всичкия народ мисля, че не видях Сам и Фродо на път за Мордор, защото тоя вулкан е застинал. И поради тази причина освен, че не можеш да унищожаваш пръстени в него, е и малко скучен. Все пак се радвам, че не им изригва на хората и че живея на място, където няма действащи вулкани :D
Камъни ...
Дочакахме го най-накрая!
Беше едва 6ч сутринта, но имах чувството, че вече е средата на деня. Направиха ни надълго и нашироко инструктаж за безопасност - типично по американски. Тествахме велосипедите - в началото ми беше малко странно и залитах, защото не съм карала толкова тежко колело. И започна истинския айляк - движехме се в колона в едната лента на пътя, като отпред и отзад ни ескортираха организаторите. Излишно е да споменавам, че пътят беше идеално асфалтиран :) От време на време се налагаше да се свием и да караме отстрани на пътя, когато минаваха коли в нашата лента. Имахме кратка спирка за снимки с предварително изрежисирани пози.
По едно време се зарадвахме, че има малко баир, по който можем да покараме с повечко зор. Но не, трябваше да слезем от велосипедите и да тикаме, защото екскурзията е предназначена за всякакви хора, даже такива, които не са особено fit или са на повечко годинки (все пак на остров Мауи ходят доста пенсионери).
Една от най-запомнящите се части от разходката беше хапването, разбира се. Явно мястото е редовна спирка, а и по пътя няма много други места за ядене. Беше малка (до колкото видях) лавандулова ферма със заведение. Кухнята му обаче беше просто един фургон отзад на това помещение. Аз нямаше да забележа този факт, защото блеех по ултра био органик излъчването на мястото.
Продаваха се разни благинки от лавандула, на неприемливи за мен цени. Добре, че не приритах за нещо - хем в България са по-евтини, хем и мястото в куфара беше кът.
За сметка на традиционния хейт към скъпи стоки, трябва да изкажа възхищението си към хапването. У-ни-кал-но!!!! Такос с омлет, авокадо, доматки и чипс + чай + палачинки с ананас отстрани и най-божественото сладко, което съм яла - от кокоси. Не помня дали там продаваха от това сладко или просто ни се стори много скъпо, но после никъде не го намерихме и съжалявахме. Изтървахме шанса да се свиним с него и в България.
По обяд пристигнахме до някакъв плаж, който беше крайната ни точка. Вече бяхме завидно потни и вмирисани, облечени доста като за жега и недоспали.
Решихме да останем в града Lahaina, за да хапнем нещо (естествено, след това трудоемко спускане). Отидохме в същото кафене, където първия ден пихме Mai-Tai коктейли - Cool Cat Cafe. Според някакви са там сайтове и класации това били най-добрите бургери на острова. Да не се повтарям - пак grass-fed, organic и т.н., оставаше само да са vegan, gluten и soy-free. Забележете, че както палачинките на закуска, така и бургерите ги сервираха с ананасче. Много бяха добри! Сетих се за една история как в някой хотел във Варна купили много скариди на промоция и после в продължение на месеци имало и шопска салата със скариди ...
Имам спомен, че после ядохме и сладолед. Нищо чудно, че на снимките по бански после ми се струва, че съм тройна. Но стига толкова екскурзии, време е за плаж!
No comments:
Post a Comment