Екскурзии на о. Мауи, Хаваи - Пътят до Хана

Голяма част от петдневния ни престой на остров Мауи бяха екскурзиите. Планирането им беше около 2 дни предварително и тъй като нямахме кола под наем бяха организирани и платени. Бяхме си ги избирали старателно в продължение на няколко месеца. Както често става, като отидеш на място е по-лесно :) Накрая останахме с усещането, че сме могли да видим и още неща, но предполагам това е нормално. Кара те да си мислиш, че някой ден пак ще се върнеш на същото място да дообиколиш :) Направихме добър избор и покрихме основните и най-интересни дестинации. Е, за следващия път като имам повече пари, например от игра на покер или продажба на бъбрек, ще изпробвам летенето с хеликоптер над действащия вулкан на големия остров Хаваи. Само $500 и ще получа съкратена екскурзия като на Фродо и Сам до Мордор. През 2014 малко след като бяхме на Мауи вулканът Kīlauea на големия остров изригна. Кофти за хората, притежаващи къщи наблизо :(

И така първата и най-голяма ни екскурзия беше Пътят до Хана. Препоръчвам я, направо от сега запазвайте места за лятната си отпуска там. Денят започна рано, в 7ч ни взеха от хотела с автобус с гигантски прозорци. Основната част от екскурзията е обиколка на целия остров с автобус, така че видимостта на прозорците е от ключово значение. В цената беше включена и закуска - типичната въглехидратна бомба, включваща разни кексчета типичните американски бейгъли - звучат много яко, само дето са си обикновен хляб с дупка по средата. Хареса ми, да не останете с погрешно впечатление.

В автобуса имаше напитки като тази - снимах я, защото беше чат-пат натурална (но мноооого сладка, както повечето им неща на американците) и заради името Алоха. За етимологията му и как да използваме правилно този хавайски термин - в следващите постове.

Шофьорката, която изпълняваше и функциите на екскурзовод, беше жена (по долу на снимката). Яко а? :) На снимката правим типичния хавайски жест - Shaka sign или Hang loose. Много интересна, елегантна (за разлика от 99.9% от хавайците), забавна и добра шофьорка. По някое време на тесен завой една кола под наем ни засече и ни блъсна леко странично, но вината беше на другия шофьор. Така е, като всички карат гигантски коли супер бързо по тесни пътища. Да дойдат в България да се научат.

Правихме многобройни спирки по пътя, все пак е екскурзия :) Доста от плажовете бяха с черни камъни с вулканичен произход.

Климатът там е тропичен, влажен и на много места по пътя имаше водопади.

Една от основните и популярни спирки беше Wai'anapanapa - плажът с черния пясък. Много му се изкефих, особено защото си мислех, че е едва ли не единствен в света. Е, не е единствен :D Бяхме се подготвили като професионални плувци-гмуркачи с обувките за плаж, плавниците, маските и шнорхела. Само дето плуването (до колкото го владеем) с екипировка ни беше за пръв път, имаше големи вълни и не можахме да се цопнем на по-дълбоко и нищо интересно не видяхме във водата (в някои случаи така е по-добре - да не нанасям тежки телесни повреди на някоя акула). Имахме малко време на този плаж и трябваше да бързаме - недостатък на организираните екскурзии.

Втората дълга спирка беше за обяд, естествено. Там се запознахме и си поговорихме с баба и дядо канадци. Те бяха на средната възраст на останалите ни спътници на екскурзията, а и на повечето туристи на Мауи.

Третата забележителна спирка беше Седемте свещени езера (Seven sacred pools). Повечето от екскурзиантите не направиха плаж на първата спирка с черния пясък, но за сметка на това чакаха с нетърпение езерата - много хора, студена вода и според мен доста вече осквернена (== мръсна). Тук е моментът за критика. Не разбирам какво толкова му харесват, езерата бяха дълбоки и много студени. Както установихме, това не пречи на бабите американки да плуват - не ги смущава дълбочината, липсата на спасители и съмнителната чистота на водата. Аз само си потопих краката.

Пътят до Хана е кръгова обиколка около целия остров - минава се покрай водопади, тропически гори, заобикаля се от другата страна на вулкана Халеакала, където климатът е сух и пустинен. Пътят след града Хана става все по-тесен и неподдържан - като един второкласен планински път в България, но пък шофьорката и другите американци бяха много афектирани от него. На места видяхме планински кози в далечината, за сметка на къщи и хора, които от сухата страна на острова хич ги нямаше. Чисто и просто облаците се изваляват от едната страна и до другата не могат да преминат.

Накрая на разходката се спира на място, където произвеждат вино от ананаси. Има и нормално, но ананасовото вино е типично за района. Супер-дупер беше, казах на татко да се научи да прави и той. Чакам скоро :) Вечерта бяхме уморени и се довършихме с виното, замезвайки с ананас на тераската под открито небе и слушайки шума на гигантските хавайски вълни. Сигурна съм, че ананасът не беше най-подходящото мезе за това вино. Следващият път (както споменах по-горе - след печалба от покер или друго печелившо събитие) ще замезваме с трюфели и гъши дроб.

Наздраве с тази не-перфектна като на другите блогъри снимка. Това е истинския живот - единият получава повече ананасово вино (или пие по-бързо).