Все някога сте чували, че мечтите се сбъдват, трябва да продължаваме да мечтаем, Вселената ще чуе желанията ни и такива неща :) Моята версия на това цялото е, че трябва да работиш за осъществяването им - тоест да си работиш, за да събереш финанси, с които да правиш така мечтаните неща.
Едва ли като малка съм си представяла, че ще отида на Хаваите - това райско място на другия край на света, възпято в десетки милиони американски филми. Поредица от щастливи събития, първото от които моето рождение :D, доведе до това аз, студентка по това време, да боря акули и жадни за бакшиш туроператори по хавайските плажове. По-нататък ще дам няколко правила от моя опит за успешно финансово и физическо оцеляване в тази дива джунгла :D
Първото правило на бедния студент, отправил се натам, гласи : "За да ти стигнат парите на Хаваи, е добре да идваш от някое по-скъпо място, където си претръпнал да мяташ пачките. Най-добре би било да си поработил там, където стандартът е още по-висок.". Речено-сторено. Начална точка на пътуването беше Сан Франциско, където другият беден студент от двойката ни беше заработил няколко надници с пот на челото. Избрахме остров Мауи от Хавайските острови за почивката, похвалиха ни го като спокойно място за семейни двойки - идеално за студентско-пенсионерския ни манталитет. Зарадвах се и че сме възможно на най-близкото място до Хаваи. Е да, ама полетът все пак беше 5 часа :) Какво ли мрънкам, то София-Варна е повече.
Бяхме резервирали студио в Napili Sunset Beachfront Resort в местността Napili, в северозападната част на о. Мауи. Избрахме го, защото четохме, че наблизо има 1-2 хубави плажа и беше само на втора линия от океана! Цената също беше приемлива. Не мина и без традиционното обикаляне в жегата с 10килограмови раници из околията в търсене на хранителен магазин наблизо, тъй като имахме 1-2 часа до възможността да се настаним. Тук е моментът да спомена, че всеки американец е свикнал да си взема кола под наем и с нея да движи, да пазарува от големите и евтини вериги, които са надалеч от курортите. Разбира се ние, в качеството си на студенти и чужденци, решихме да не рискуваме с някое ожулване на колата под наем и проваляне на почивката. По-нататък бяхме свидетели на леко ПТП с rent-a-car. Следващия път ще пробваме с наемането на скутерчета, но до тогава трябва да се научим да караме такива.
Това е студиото, снимано от всичките му страни. То си е притежание на частни лица, които го отдават под наем през останалото време от годината. Хубавото е, че имаше всякаква посуда в кухнята - необходимо условие за оцеляването на гладния хавайски турист!
На следващата сутрин имахме нетолкова амбициозния план да се разходим до близкия голям град Lahaina и да се повозим на някакво корабче. В едно паркче в града се намира ей това голямо дърво, чийто вид не запомних. Или самото дърво е паркът? Под него се събираха всякакви арт хора, които да продават арт неща на арт цени. Очите ми изкапаха по арт козметиката ... Нищо, в България се утеших с двойни дози такава.
В задължителния ни To-do лист фигурираше пиене на коктейли Май Тай. Препоръча ни ги млада,ненавършила 21 години американка, която тайно си пийвала такива коктейли на почивка с техните. За нас нямаше тръпка да сме извън закона, само дето непременно навсякъде трябваше да си нося личната паспорта. Денят беше планиран - запазихме си място за разходка в подводница и отидохме да отметнем задачата с пиенето. Е, както се вижда, това е снимката "преди". Снимката "след" я няма, защото замотахме погледи и крака, подценявайки алкохолното съдържание в питиетата на американците. Да пиеш супер коктейли с много алкохол на горещ и влажен климат не е лесно! Неволите на туриста ...
Тръпнехме в очакване за разходката с подводница, тъй като и двамата не се бяхме возили на такова чудо. С корабче ни закараха навътре в морето до една платформа, където се качихме на подводницата. Дестинацията беше един изкуствено потопен кораб, на същото място, където преди имало потънал кораб. Целта е там да се заселят рибки и да има мини коралов риф. Надявахме се да видим акули, но цъ - те все пак излизат привечер. Не може веднъж да се надяваш да видиш акули, пък после като плуваш да се надяваш да ги няма - лицемерно е. По-нататък ще споделя за полезните съвети, които научих, за избягване на близка среща с акули. Преживяването с подводницата не беше екстремно, имаше малки деца и направо си беше лежерно - съвсем като за американци. Цената не ни се стори лежерна - малко над 100 долара на човек. После установихме, че каквото и да правим на острова все струва по 100 долара ...
И една кесадия за финал - награда за изгладнелия след алкохолните преживявания и тежкото плаване с подводница, обеднял с 200+ долара студент. Планирахме следващите 100+ доларови екскурзии на острова и вече бяхме много по-спокойни.
Едва ли като малка съм си представяла, че ще отида на Хаваите - това райско място на другия край на света, възпято в десетки милиони американски филми. Поредица от щастливи събития, първото от които моето рождение :D, доведе до това аз, студентка по това време, да боря акули и жадни за бакшиш туроператори по хавайските плажове. По-нататък ще дам няколко правила от моя опит за успешно финансово и физическо оцеляване в тази дива джунгла :D
Първото правило на бедния студент, отправил се натам, гласи : "За да ти стигнат парите на Хаваи, е добре да идваш от някое по-скъпо място, където си претръпнал да мяташ пачките. Най-добре би било да си поработил там, където стандартът е още по-висок.". Речено-сторено. Начална точка на пътуването беше Сан Франциско, където другият беден студент от двойката ни беше заработил няколко надници с пот на челото. Избрахме остров Мауи от Хавайските острови за почивката, похвалиха ни го като спокойно място за семейни двойки - идеално за студентско-пенсионерския ни манталитет. Зарадвах се и че сме възможно на най-близкото място до Хаваи. Е да, ама полетът все пак беше 5 часа :) Какво ли мрънкам, то София-Варна е повече.
Бяхме резервирали студио в Napili Sunset Beachfront Resort в местността Napili, в северозападната част на о. Мауи. Избрахме го, защото четохме, че наблизо има 1-2 хубави плажа и беше само на втора линия от океана! Цената също беше приемлива. Не мина и без традиционното обикаляне в жегата с 10килограмови раници из околията в търсене на хранителен магазин наблизо, тъй като имахме 1-2 часа до възможността да се настаним. Тук е моментът да спомена, че всеки американец е свикнал да си взема кола под наем и с нея да движи, да пазарува от големите и евтини вериги, които са надалеч от курортите. Разбира се ние, в качеството си на студенти и чужденци, решихме да не рискуваме с някое ожулване на колата под наем и проваляне на почивката. По-нататък бяхме свидетели на леко ПТП с rent-a-car. Следващия път ще пробваме с наемането на скутерчета, но до тогава трябва да се научим да караме такива.
Това е студиото, снимано от всичките му страни. То си е притежание на частни лица, които го отдават под наем през останалото време от годината. Хубавото е, че имаше всякаква посуда в кухнята - необходимо условие за оцеляването на гладния хавайски турист!
Забелязвате ли дъгата? Не случайно я възпяват в популярната песничка Somewhere over the rainbow. Постоянно имаше дъги на острова. А на плажа по залез имаше човек с малка китарка, който нещо си подрънкваше :) За мен това беше романтика на съвсем ново ниво.
На следващата сутрин имахме нетолкова амбициозния план да се разходим до близкия голям град Lahaina и да се повозим на някакво корабче. В едно паркче в града се намира ей това голямо дърво, чийто вид не запомних. Или самото дърво е паркът? Под него се събираха всякакви арт хора, които да продават арт неща на арт цени. Очите ми изкапаха по арт козметиката ... Нищо, в България се утеших с двойни дози такава.
В задължителния ни To-do лист фигурираше пиене на коктейли Май Тай. Препоръча ни ги млада,ненавършила 21 години американка, която тайно си пийвала такива коктейли на почивка с техните. За нас нямаше тръпка да сме извън закона, само дето непременно навсякъде трябваше да си нося личната паспорта. Денят беше планиран - запазихме си място за разходка в подводница и отидохме да отметнем задачата с пиенето. Е, както се вижда, това е снимката "преди". Снимката "след" я няма, защото замотахме погледи и крака, подценявайки алкохолното съдържание в питиетата на американците. Да пиеш супер коктейли с много алкохол на горещ и влажен климат не е лесно! Неволите на туриста ...
Тръпнехме в очакване за разходката с подводница, тъй като и двамата не се бяхме возили на такова чудо. С корабче ни закараха навътре в морето до една платформа, където се качихме на подводницата. Дестинацията беше един изкуствено потопен кораб, на същото място, където преди имало потънал кораб. Целта е там да се заселят рибки и да има мини коралов риф. Надявахме се да видим акули, но цъ - те все пак излизат привечер. Не може веднъж да се надяваш да видиш акули, пък после като плуваш да се надяваш да ги няма - лицемерно е. По-нататък ще споделя за полезните съвети, които научих, за избягване на близка среща с акули. Преживяването с подводницата не беше екстремно, имаше малки деца и направо си беше лежерно - съвсем като за американци. Цената не ни се стори лежерна - малко над 100 долара на човек. После установихме, че каквото и да правим на острова все струва по 100 долара ...
И една кесадия за финал - награда за изгладнелия след алкохолните преживявания и тежкото плаване с подводница, обеднял с 200+ долара студент. Планирахме следващите 100+ доларови екскурзии на острова и вече бяхме много по-спокойни.
No comments:
Post a Comment