Когато бях малка, свързвах Швейцария най-вече с банки, часовници и шоколад. Сега, след n-тото ми посещение, бих казала, че в представите ми преобладават зелени полянки с едни много щастливи крави и тук там някоя Тесла или Ферари (не по полянките, разбира се - това да не ви е България). Оглеждах се и за мармоти, но уви - сигурно бяха някъде другаде на стаж.
Поводът на посещението този път - едно новородено бебе, с титлата моя племенница.
Не, това не е моята племенница и да, малко е зловещо. Средновековен уред за мъчения? По-скоро формичка за шоколад. Случаеност?! Не мисла. Колко пъти ви се е искало да изпапкате краченцата на някое малко бебече - е, в Швейцария това е напълно възможно, тъй като даже бебетата са им от шоколад.
Мястото е Villars, шоколадовата фабрика във Fribourg . Посещението там се измерва в пиене на горещ шоколад и пазаруване на несметно количество шоколади. Сред останалите посетители много се харчеше белият шоколад. Викам си, брей, ценители ще да са. Е, беше на промоция. Хората да не падат от Марс. Като цяло много ми харесва мястото - кафене + магазин. Всеки път като отидем там се чувствам все едно предният път е бил преди не повече от седмица. Уютно, с интересни джаджи за шоколад и много видове шоколади на що-годе достъпни цени. До колкото си спомням оставихме там 30тина франка, най-вече за подаръци разбира се :)
Кулинарната разходка във Fribourg продължи на едно необичайно място - в ботаническата градина. Освен, че хората там си обядваха на слънце и свеж швейцарски въздух, някои замезваха със стабилни шепи див чесън, прясно откъснат от там. Гурме работа!
За да не излезе, че само ядене и пиене е имало, е време да покажа и малко снимки от разходката в кантона Valais. Нашият швейцарски роднина беше безкрайно мил и ни разведе цял ден с кола.
Първата спирка бяха Pyramids of Euseigne - ерозирали скални образувания, запазени от пълна ерозия заради големите камъни отгоре им. Втора спирка - курортът Evolène, който в това време на годината беше доста празен. Всички къщи и хотели там имат подобен изглед - дървени и яко ретро.
От Evolène поехме с неколкостотин остри завоя към църква, наподобяваща нашите соц-постройки. Висящите неща от тавана са за по-добра акустика. Когато преди 40тина години я построили, било голям скандал църквата (до колкото разбрах единствената в селото) да е такава бетонова и модернистична. Някакси не ме грабна.
Този баир се оказа пистата Crans-Montana, на която се провеждат световни първенства. Дори имаше написани имената на швейцарските скиори, които са печелили там. Аз, като един виден не-скиор, изпитах лек ужас при мисълта да се спусна надолу със ски. По-интересна за страхлива душа като моята ми се стори къщата на актьора Roger Moore (играл James Bond), съвсем до пистата вдясно. Нямаше огромни и непростъпни зидове и изглеждаше съвсем обикновено.
Гледката отсреща ме впечатли доста - в далечината се виждаше връх Matterhorn(4 478m). На снимката е тъмно петно точно в центъра. Следващият път си заплювам да посетя Zermatt, който се намира в непосредствена близост до върха и в който няма нормални автомобили, а само електрически.
Поводът на посещението този път - едно новородено бебе, с титлата моя племенница.
Мястото е Villars, шоколадовата фабрика във Fribourg . Посещението там се измерва в пиене на горещ шоколад и пазаруване на несметно количество шоколади. Сред останалите посетители много се харчеше белият шоколад. Викам си, брей, ценители ще да са. Е, беше на промоция. Хората да не падат от Марс. Като цяло много ми харесва мястото - кафене + магазин. Всеки път като отидем там се чувствам все едно предният път е бил преди не повече от седмица. Уютно, с интересни джаджи за шоколад и много видове шоколади на що-годе достъпни цени. До колкото си спомням оставихме там 30тина франка, най-вече за подаръци разбира се :)
Кулинарната разходка във Fribourg продължи на едно необичайно място - в ботаническата градина. Освен, че хората там си обядваха на слънце и свеж швейцарски въздух, някои замезваха със стабилни шепи див чесън, прясно откъснат от там. Гурме работа!
За да не излезе, че само ядене и пиене е имало, е време да покажа и малко снимки от разходката в кантона Valais. Нашият швейцарски роднина беше безкрайно мил и ни разведе цял ден с кола.
Първата спирка бяха Pyramids of Euseigne - ерозирали скални образувания, запазени от пълна ерозия заради големите камъни отгоре им. Втора спирка - курортът Evolène, който в това време на годината беше доста празен. Всички къщи и хотели там имат подобен изглед - дървени и яко ретро.
От Evolène поехме с неколкостотин остри завоя към църква, наподобяваща нашите соц-постройки. Висящите неща от тавана са за по-добра акустика. Когато преди 40тина години я построили, било голям скандал църквата (до колкото разбрах единствената в селото) да е такава бетонова и модернистична. Някакси не ме грабна.
Този баир се оказа пистата Crans-Montana, на която се провеждат световни първенства. Дори имаше написани имената на швейцарските скиори, които са печелили там. Аз, като един виден не-скиор, изпитах лек ужас при мисълта да се спусна надолу със ски. По-интересна за страхлива душа като моята ми се стори къщата на актьора Roger Moore (играл James Bond), съвсем до пистата вдясно. Нямаше огромни и непростъпни зидове и изглеждаше съвсем обикновено.
Разходката с швейцарския роднина имаше подобаващ завършек. Той беше запланувал да съчетае полезното с приятното - отидохме до негов познат винопроизводител в кантона Valais. И като се започна едно дегустиране ... Вината, които пробвахме бяха някъде към 6 на брой, но нашият швейцарски шофьор и той всичко си издегустира - нали все пак щеше да купува, за разлика от нас. Като видяхме цените - 100-150 франка и си викаме ОК, много е ценено това вино тук, на нашия роднина му е почти като хоби това с винокупуването и винопиенето и ракиеправенето. А и нали швейцарците са богаташи, комар ги ухапал? Съответно удоволствието от дегустацията се увеличи стократно. Кой да предположи обаче, че цената не била за 1 бутилка, а за цяло кашонче с 12 бутилки. Установихме го като ги видяхме да товарят в колата. То направо на народни цени си беше :D
Едно кратко лирическо отклонение за винокупуване и виносъхранението на швейцарците: Една Коледа, когато бях там, ми казаха, че всяка къща там е задължително да има бомбоубежище. Даже ми го и показаха. И понеже не прелитат особено много бомби, това бомбоубежище се използва за изба, при това стабилно заредена с вино или друг алкохол. За мен това си е промишлено количество.
Разходката ни ще продължи след рекламите ...
No comments:
Post a Comment