До Швейцария и назад за малко повече от 1 лев - втора част

До Швейцария и назад за малко повече от 1 лев - първа част

По средата на престоя ни бяхме запланували разходка до Chateau de Chillon и Женева. И двата обекта на нашия интерес се намират на Женевското езеро. Първото е средновековен замък, точно на брега на езерото. Ходила съм там преди 6-7 години и както се случва с всички неща, които видиш за пръв път като си по-малък, очарованието тогава беше доста по-голямо.

На възраст замъкът е на около 1000 години, към 12ти век бил лятна резиденция на фамилията Савой (рода на нашия си Симеон Сакскобургготски). По някое време е бил и затвор - небезизвестният Лорд Байрон има произведение, наречено The Prisoner of Chillon.

Не мога да пропусна да покажа тоалетната - пейка с дупка и директен изход в езерото. Доста беше нависоко, така че враговете не са успявали да се покатерят от там. Селските тоалетни с ями ми се виждат къде къде по-цивилизовани от тази.

След кратко ядене на сандвичи се отправихме с корабче към гарата на Montreux, където се намираше и замъкът. Градът е доста туристически, провежда се известен джаз фестивал и Фреди Меркюри си е имал къща и звукозаписно студио с групата. Сега си има негова статуя там.

През цялото време на престоя си в Швейцария практикувахме типичният за нас спорт "спринтиране" - я за да хванем влак или автобус, я от другия край на града да стигнем до магазина, който затваря след половин час. Добре си потичахме, че и баири имаше. По-лошото е, че на няколко пъти и родителите ми спринтираха с нас. По-долу - снимка на фона на Jet d'eau (фонтанът в Женева) след едно такова бягане за влак. Времето беше на наша страна, направихме един тегел по крайбрежната алея, пихме по един портокалов сок (само толкова ни се откъсна от сърцето :D).

Исках да хапна супа в заведението насред езерото, посочено ни като евтино, но имах известни проблеми с езика (като оня виц - той като знаеше много езици оправи ли се):

Аз:  2 супи ( не помня на какъв език го казах, някакъв хибрид ще да е било)
Продавачката: Няма супа.
След известно чудене от моя страна и мълчание тя ми сложи една кока-кола на подноса.
Аз: No no no. Jus d'orange.
Извод: Или си бърз, или пиеш кока-кола.

Като че ли в Женева липсваше типичната швейцарска идилия и спокойствие - най-малкото нямаше зелени полянки с пасящи крави. Уцелихме и час пик, имаше доста трафик на работещи хора, туристи и коли. Един голям град с лъскави сгради и седалища на разни известни институции. Не казвам, че не ми харесва. Само може би не бих пила Starbucks там - най-евтиното кафе беше към 6 франка.

В преполовен състав, състоящ се само от опитни спринтьори, отидохме и до старата част на Женева. По-долу е вътрешната част на катедралата Saint Pierre. Това ми беше третото влизане в нея. Подозирам, че и в църквата до нас в родния ми град не съм влизала толкова пъти. Ама там няма такъв голям орган :)

След хубавата и дълга разходка последва известна паника, че сме изгубили родителите, тъй като в уречения час ги нямаше на уреченото място. Е, в последствие се намерихме.
Следва кратка пауза и края на тази драматична история ...