До Швейцария и назад за малко повече от 1 лев - трета (gourmet) част

До Швейцария и назад за малко повече от 1 лев - първа част

До Швейцария и назад за малко повече от 1 лев - втора част

Дръжте се, защото сме на финалната права на това пътешествие към центъра на Земята. Последната част е gourmet и spa ориентирана, тоест не е за хора със слаби сърца, стомаси, зъби или коя да е друга част от тялото. И ние сме хора все пак, след спринтирането и мъкненето на буркани в куфарите трябва да отдъхнем и презаредим.

Мястото е областта Gruyère, популярна с едноименния вид кашкавал, който се произвежда там. Първата ни спирка беше шоколадовата фабрика Cailler. Намира се в нещо като долина, отпред на полянките пасат кравички (разбира се!). Във въздуха се носеше такъв аромат на шоколад, че леко гладният ми стомах съвсем взе да пристъргва. Странно, но се сетих за бирената фабрика на Загорка в Стара Загора, тъй като от там също се усеща силен сладникав аромат, само че на хмел. Не мисля, че щях да откажа и една бира в този момент и мезето да е шоколад, ако може.

В такава чаша да си пиете кафето - малко в стил Алиса в страната на чудесата. Уви както винаги на излизане трябваше да тичаме нагоре по един баир, за да хванем автобуса, та не можахме да си поиграем на детската площадка като нормални хора.

Разбрахме, че всъщност фабриката Cailler принадлежи на компанията Nestle и то от доста дълго време. Противно на очакванията ми, нямаше и следа от световния заговор за отравяне на човечеството, на малките бебета и т.н. 

Входът в шоколадения музей към фабриката беше на поносимата цена от 12 франка. В последствие посетителят си ги изконсумира тези пари - а ако е стабилен тип като нас консумацията му ги надхвърля :D

Обиколката започна забавно с нещо като театър с драматични елементи. Имаше светлини, висящи от тавана кукли, силна музика, с който ни пресъздадоха историята на шоколада. Богатият ми опит с шоколадови музеи се състои в посещение на музея в Кьолн (мисля, че беше на Линд). Той не ме впечатли особено - хем нямаше нещо цветно, дето и да мърда, хем нямаше безплатни дегустации. В Cailler обаче отсрамиха шоколадовите музеи по света и ме спечелиха вовеки на своя страна.

По-долу е висящо от тавана колело с крака, които го карат. Леко зловещо.

Ето че разучих историята на шоколада и вече бях порядъчно гладна. В голяма зала бяха наредени сандъчета със суровини за производството на шоколад - лешници, бадеми, какаови зърна, какаово масло. Усладиха ни се доволно. Хрупайки сладко, слушахме аудио записи на хора, работещи в определена част на производството - отглеждащи суровините или участващи в преработката им.

Машината по-долу служеше за правене на малки шоколадови десертчета и пишеше, че имат и по-голяма подобна. Тези дълги съмнителни кафяви линии са бъдещите шоколадови десертчета.

Тази ръка робот преминава и премахва дефектните и нестандартни шоколадови парчета. После ги опаковат в червено, зелено и синьо, нищо, че вътре е едно и също. Естествено червените се харчат най-много. Не ги снимах понеже бях заета да ги дегустирам.

Финалната дегустация, която ми разказа играта, беше на шокаритетните бонбони на снимката долу. Аз, като виден аристократ и дегустатор, вече бях опитвала повечето от тях, но това не ми попречи да им направя един пълен тур. Опитният пътешественик в мен ме беше накарал да си взема шише с вода - много добро попадение. Накрая един работник там ме попита на френски "Как е", но аз толкова бях затъпяла или пък още усвоявах ценния магнезий в шоколада, че не се сетих друго освен "Bien". Трябваше да кажа "Magnifique".

Накрая се изявихме и оставихме подобаващо съобщение на хората в другите шоколадови фабрики на Nestle по света.

Стабилно заредили се отправихме (на бегом по баира, както вече споменах) към автобуса и от там към Bains de la Gruyère - Charmey. Предният път, когато ходихме там, беше зима и за пръв път се цопках в топъл басейн на открито през зимата. Първата снимка е от преди 3 години на същото място, втората е от сега. Банята или спа-центърът е с формата на голяма пита сирене :) Този път имаше доста по-малко хора и се престрашихме да пробваме всички възможни парни бани и сауни. Цялото удоволствие за 3 часа струва 26 франка. Почти имаше жертви - мъжката половина от нас си загуби долните гащи. Установихме липсата им на излизане. Нали се намирахме в цивилизована държава обаче някой ги беше оставил отстрани (в България на един познат му откраднаха долните гащи на плажа, докато е в морето). Нямаше съмнение - едва ли много швейцарци са обути с марката "Бохем", та денят беше спасен.

Какво gourmet ще си кажете вие, до тук само шоколад имаше. Следва драматичен обрат на стойност 30 франка (заедно с пиячката стана по 50 франка на човек) a.k.a. посещение на луксозен ресторант с обедно меню. Разбира се, това беше в друг ден, в който май-май само това правихме. Освен че след ресторанта ни осведомиха, че супермаркетът в събота работи до 16ч, а беше 15ч и нещо та хайде спринт на пълен стомах. Mission completed successfully ;)

1. Amuse - bouche или забавление за устата. Предположения?

Отговор: Нещо като сгъстен рибен бульон с желе отдолу. Почувствах се малко като моите познати мъже, които като опитат нещо за пръв път не им харесва само защото е нещо ново.

С две думи - твърде изискано за моя профански вкус.

2. Хляб с лайм и масло - няма какво да коментирам, какво може да му се обърка на това.

3. Tataki de poisson - в превод на чист български - сашими (сурова овкусена риба). Сигурна съм, че баба само сашими е яла :D

4. Пилешко месо върху ньоки. Ей това беше много яко и крехко, а ньоките супер хрупкави :)

5. Fromage frais, rhubarbe, citron vent - свежо сирене с растението Rhubarbe. Сиренето беше по-скоро йогурт, несладък, а малкото сладост идваше от това растение, което мисля, че видях да продават и ми се стори целина. На него има посветено цяло клипче на немски, което си заслужава гледането - ако разбирате немски:
Rhabarberbarbara

6. Кафе с традиционно шоколадче Villars

Равносметката от цялото пътуване идва под формата на сирена и шоколади. Ръководихме се от мотото - колкото по миризливо сиренето, толкова по-вкусно. За снимката с шоколадите си признавам, че големите два - Нестле и Милка, са си от България, подаръци от Коледа. Сложих ги за масовката.

Швейцарската ни идилия свърши. Хубаво беше да правя сутрин джогинг с изглед към Алпите, супер силите ми да идват от фондюто или раклета на вечеря и да виждам паркираната пред къщата Тесла. Е, вярно, беше на съседа. Мисля, че ако започнем развъждането на популация от лилави крави и тук, ще успеем да ги настигнем съвсем скоро!