Пролет пукна, птичките запяха и в мен се събуди кифлата, търсеща за какво да си похарчи парите.
Днес направих цял един workshop - първо work, после shop. Дестинацията беше магазинът за козметика Христина. Оказа се твърде малък за моите големи амбиции, но все пак успях да оставя 18 финикийски знака за слънцезащитен лосион, лосион за тяло с ананас и тоалетни трици с кафе. Аз съм от будалите, дето всичко що е "био" моментално ги привлича. За моя радост тези продукти значително отстъпват по цена на традиционната ръчна и био козметика.
От няколко седмици насам разглеждам магазини за обувки, но в повечето случаи си казвам "Те не са достойни за моите крака." Признавам, че станах съвсем капризна на тема качество, най-вече за дрехите и обувките. Обувките по-долу направо ми крещяха "Купи ни, купи ни". Към този глас се добави и гласът на продавачката. Мислех да звънна и на по-добрата ми половина с по-малкото обувки, но крясъците в главата ми станаха неудържими и развързах кесията.
След първата сесия от workshop-а си викам "Ехе, аз евтино минах". Да, ама не - чукнах стотака. Утре мисля да си дам повече зор на работа, вместо да търся картинка с мече за лого, да му правя фона прозрачен и да оправям ширините на заглавието. (Симо, ако четеш това - утре ще ги изям всички чартове и ajax-и с парцалите!)
No comments:
Post a Comment