Голяма част от петдневния ни престой на остров Мауи бяха екскурзиите. Планирането им беше около 2 дни предварително и тъй като нямахме кола под наем бяха организирани и платени. Бяхме си ги избирали старателно в продължение на няколко месеца. Както често става, като отидеш на място е по-лесно :) Накрая останахме с усещането, че сме могли да видим и още неща, но предполагам това е нормално. Кара те да си мислиш, че някой ден пак ще се върнеш на същото място да дообиколиш :) Направихме добър избор и покрихме основните и най-интересни дестинации. Е, за следващия път като имам повече пари, например от игра на покер или продажба на бъбрек, ще изпробвам летенето с хеликоптер над действащия вулкан на големия остров Хаваи. Само $500 и ще получа съкратена екскурзия като на Фродо и Сам до Мордор. През 2014 малко след като бяхме на Мауи вулканът Kīlauea на големия остров изригна. Кофти за хората, притежаващи къщи наблизо :(
И така първата и най-голяма ни екскурзия беше Пътят до Хана. Препоръчвам я, направо от сега запазвайте места за лятната си отпуска там. Денят започна рано, в 7ч ни взеха от хотела с автобус с гигантски прозорци. Основната част от екскурзията е обиколка на целия остров с автобус, така че видимостта на прозорците е от ключово значение. В цената беше включена и закуска - типичната въглехидратна бомба, включваща разни кексчета типичните американски бейгъли - звучат много яко, само дето са си обикновен хляб с дупка по средата. Хареса ми, да не останете с погрешно впечатление.
В автобуса имаше напитки като тази - снимах я, защото беше чат-пат натурална (но мноооого сладка, както повечето им неща на американците) и заради името Алоха. За етимологията му и как да използваме правилно този хавайски термин - в следващите постове.
Все някога сте чували, че мечтите се сбъдват, трябва да продължаваме да мечтаем, Вселената ще чуе желанията ни и такива неща :) Моята версия на това цялото е, че трябва да работиш за осъществяването им - тоест да си работиш, за да събереш финанси, с които да правиш така мечтаните неща.
Едва ли като малка съм си представяла, че ще отида на Хаваите - това райско място на другия край на света, възпято в десетки милиони американски филми. Поредица от щастливи събития, първото от които моето рождение :D, доведе до това аз, студентка по това време, да боря акули и жадни за бакшиш туроператори по хавайските плажове. По-нататък ще дам няколко правила от моя опит за успешно финансово и физическо оцеляване в тази дива джунгла :D
Първото правило на бедния студент, отправил се натам, гласи : "За да ти стигнат парите на Хаваи, е добре да идваш от някое по-скъпо място, където си претръпнал да мяташ пачките. Най-добре би било да си поработил там, където стандартът е още по-висок.". Речено-сторено. Начална точка на пътуването беше Сан Франциско, където другият беден студент от двойката ни беше заработил няколко надници с пот на челото. Избрахме остров Мауи от Хавайските острови за почивката, похвалиха ни го като спокойно място за семейни двойки - идеално за студентско-пенсионерския ни манталитет. Зарадвах се и че сме възможно на най-близкото място до Хаваи. Е да, ама полетът все пак беше 5 часа :) Какво ли мрънкам, то София-Варна е повече.
Бяхме резервирали студио в Napili Sunset Beachfront Resort в местността Napili, в северозападната част на о. Мауи. Избрахме го, защото четохме, че наблизо има 1-2 хубави плажа и беше само на втора линия от океана! Цената също беше приемлива. Не мина и без традиционното обикаляне в жегата с 10килограмови раници из околията в търсене на хранителен магазин наблизо, тъй като имахме 1-2 часа до възможността да се настаним. Тук е моментът да спомена, че всеки американец е свикнал да си взема кола под наем и с нея да движи, да пазарува от големите и евтини вериги, които са надалеч от курортите. Разбира се ние, в качеството си на студенти и чужденци, решихме да не рискуваме с някое ожулване на колата под наем и проваляне на почивката. По-нататък бяхме свидетели на леко ПТП с rent-a-car. Следващия път ще пробваме с наемането на скутерчета, но до тогава трябва да се научим да караме такива.
Това е студиото, снимано от всичките му страни. То си е притежание на частни лица, които го отдават под наем през останалото време от годината. Хубавото е, че имаше всякаква посуда в кухнята - необходимо условие за оцеляването на гладния хавайски турист!
Забелязвате ли дъгата? Не случайно я възпяват в популярната песничка Somewhere over the rainbow. Постоянно имаше дъги на острова. А на плажа по залез имаше човек с малка китарка, който нещо си подрънкваше :) За мен това беше романтика на съвсем ново ниво.
На следващата сутрин имахме нетолкова амбициозния план да се разходим до близкия голям град Lahaina и да се повозим на някакво корабче. В едно паркче в града се намира ей това голямо дърво, чийто вид не запомних. Или самото дърво е паркът? Под него се събираха всякакви арт хора, които да продават арт неща на арт цени. Очите ми изкапаха по арт козметиката ... Нищо, в България се утеших с двойни дози такава.
В задължителния ни To-do лист фигурираше пиене на коктейли Май Тай. Препоръча ни ги млада,ненавършила 21 години американка, която тайно си пийвала такива коктейли на почивка с техните. За нас нямаше тръпка да сме извън закона, само дето непременно навсякъде трябваше да си нося личната паспорта. Денят беше планиран - запазихме си място за разходка в подводница и отидохме да отметнем задачата с пиенето. Е, както се вижда, това е снимката "преди". Снимката "след" я няма, защото замотахме погледи и крака, подценявайки алкохолното съдържание в питиетата на американците. Да пиеш супер коктейли с много алкохол на горещ и влажен климат не е лесно! Неволите на туриста ...
Тръпнехме в очакване за разходката с подводница, тъй като и двамата не се бяхме возили на такова чудо. С корабче ни закараха навътре в морето до една платформа, където се качихме на подводницата. Дестинацията беше един изкуствено потопен кораб, на същото място, където преди имало потънал кораб. Целта е там да се заселят рибки и да има мини коралов риф. Надявахме се да видим акули, но цъ - те все пак излизат привечер. Не може веднъж да се надяваш да видиш акули, пък после като плуваш да се надяваш да ги няма - лицемерно е. По-нататък ще споделя за полезните съвети, които научих, за избягване на близка среща с акули. Преживяването с подводницата не беше екстремно, имаше малки деца и направо си беше лежерно - съвсем като за американци. Цената не ни се стори лежерна - малко над 100 долара на човек. После установихме, че каквото и да правим на острова все струва по 100 долара ...
И една кесадия за финал - награда за изгладнелия след алкохолните преживявания и тежкото плаване с подводница, обеднял с 200+ долара студент. Планирахме следващите 100+ доларови екскурзии на острова и вече бяхме много по-спокойни.
Алтернативно заглавие би било: "Как да станем дебели в няколко лесни стъпки". Няма лъжа, няма измама, "хапването" в Сан Франциско си беше направо наяждане. Порциите - големи и като за доволни гладници. Противно на схващането обаче, че в Америка храната е само KFC, McDonald's и Coca Cola, в Сан Франциско си беше раят на гурмето. И Гурмето (т.е. аз) си беше в рая. Като за едни видни хипстъри-богаташи с tech-startups се предлагаше много разнообразна, вкусна, елитна и не толкова евтина храна. В това число имаше и vegan, bio, organic, soy-free, gluten free, grass-fed и каквато друга подобна се сетите. И разните KFC, McDonald's, Burger King оставаха неглижирани. В хронологичен ред давам подробен отчет на приетите по време на престоя ми в Сан Франциско калории. Повечето бяха споделени - споделен гря(а)х е половин гря(а)х :) Също така бяха и проверени - другарчето се беше постарало да ми отбере най-вкусните места за ядене. Имаше и 1-2 изненади за изтънчения ни вкус.
Рак и супа от миди (Clam chowder) - от будки по крайбрежната улица
Опасността да ни нападнат гладни чайки за тоя рак беше съвсем реална. Значи и на тях им е любим. А те все пак са там от по-отдавна. Супата - Наско до последно не знаеше, че всъщност е от миди, а си мислеше за нещо ... друго. Миди, сметана, целина, картофи - не всеки стомах би го понесъл добре и имах опасения за своя. Всичко мина добре - само дето питката беше една такава жилава и станахме от онези лоши хора, които изхвърлят храна ...
Както стана ясно, имах около 2 седмици за размотаване в Сан Франциско. Обикновено се случва човек да е на екскурзия за кратко и все да бърза и да не може да обиколи интересните места. Е, този път си наваксах за всички предишни екскурзии. Факторите за добро туристическо изживяване бяха на лице - свободно време, пари, добра физическа кондиция и топъл климат. Успявах да обиколя по около 1-2 забележителности на ден като гледах да не се губя, за да не пилея ценно време :) Е, случи ми се веднъж, по тъмно, покрай едно езеро :)
Септември и началото на октомври 2014 се оказаха странно като за мен натоварени откъм пътувания месеци. Започна се с конференция в Барселона ("скъсахме" се от бачкане там), конференция и разходка в Сан Франциско, подготвителен меден месец на Хаваите, малко в София да поизперем дрехите от предните 3 и да не ме забрави шефът :D и накрая кулминацията - истинска, автенитична шуменска сватба в Шумен! Даже Антъни Бурдейн би ми завидял, особено за последното.
Дойдох, видях, че даже се и завърнах от там, където много студенти не се завръщат. Поводът да ида в Сан Франциско беше конференцията Golden Gate Ruby Conference, а причината - да се видя с приятеля-пътешественик и да му разбъркам месечния икономичен план.
Чувството след близо 11-часов презокеански полет за мен беше като след тежко пиянство.
Животът обаче кипи и не чака и вечерта на същия ден, в който пристигнах, бях на откриващо парти на конференцията. Може да беше двудневна конференция, но имаше 3 партита :) И нали съм си и платила, жива-умряла трябваше да отида. При това даже социализирах, получих няколко покани за разходка, по-нататък и за работа. Дето се вика можеше и да се оженя, и работа да си намеря. :)
Долните 2 снимки са по пътя от вкъщито в Daly City до метрото. Отнемаше към 40 минути вървене, с надолнище и баир и двете посоки. Още на втория ден имах мускулна треска на д-то.
Тук съм на фона на моста, който води от Сан Франциско до Оукланд. Снимката е мъглява, на мен ми е замъглено, мисля, че и на зиг-заг ходех малко. Това след полет и 150-200мл пред-конферентна бира. Имаше подобен разговор:
Той: "Виждаш ли въжетата на моста?"
Аз: "Нееее, няма въжета"
Той: "Ама как, не ги ли виждаш въжетата"
Аз: "Нееее, всичко е едно цяло" :D
Не винаги си правя снимки, но когато го правя, се снимам с хора, продали стартъпите си за $50 000 000 на Ebay.
Впечатленията ми от конференцията са, че голяма цел е набирането на кадри - за разлика от някои конференции в Европа, тук беше пълно с щандове на фирми. Следователно бяха наляли доста пари - охраниха ни и ни напоиха добре, 3 партита за 2 дни и тениски и рекламни материали колкото понесеш. Не че и билетът за конф-а беше евтин ... А и метрото беше пълно с реклами за позиции за програмисти и конференции.
Едва на третия ден видях нещо друго освен програмисти и храна. Ето го същия Оукландски мост, само че в трезвено състояние и на светло.
Следващите 5 снимки са от небезизвестния Pier 39 - с много хора, магазини, заведения и морски лъвове.
Както се вижда, не сме гладували. Имаше известен риск чайките да ни нападнат, но не се случи. Всичко беше предварително изтествано преди аз да отида в Сан Франциско. Долното е супа Clam Chowder, състояща се от миди и сметана в хлебче, много любима на индивида от горната снимка.
Изглед от шоколадовата фабрика Ghirardelli към остров Алкатраз и два диабета в чаша. Разбрах какво е Sundae - сладолед, сметана и брауни кексче. Който го е измислил, е някой болен мозък. Не мисля да го консумирам всеки ден. Срам-несрам трябва и да кажа, че тези неща ги ядохме в рамките на 1 ден. Грабих с пълни шепи от американския експириънс! Има и много баири за изкачване, ако някой не го знае - Сан Франциско, по известно като американското Велико Търново :) :)
Минахме и по ултра-мега-гига-тера известната улица Lombard, където по филмите много обичат да си правят гонки с коли. Шофирането там изглеждаше трудно наистина. Но цветенцата са много яки.
Има и китайски квартал и не само го има, ами е един от най-големите в САЩ. Сигурно някои хора си живеят там и никога не са излизали от там. Определено беше интересно за разходка - разни странни неща за ядене, сушени и глазирани меса, висящи по едни куки, евтини китайски сувенири и много китайци.
До тук беше лесното - не се налагаше да мисля как сама да се ориентирам и какво да ям :) Следващите 2 седмици трябваше да се шматкам сама в големия град и да гледам да не се губя, защото отнема ценно време за разходка. Забравих що е то работа, студ и къде въобще живея. Пожелавам го на всеки, даже и на себе си!
